България отбелязва 146 години от началото на Априлското въстание, което избухва 20 април 1876 г. в Копривщица.
Решението за организиране на всенародно въстание е взето от Революционния комитет в Гюргево, а земите населени с българи под Османската империя, които трябва да се изправят с оръжие, са разделени на 5 революционни окръга - първи Търновски, втори Сливенски, трети Врачански, четвърти Пловдивски и пети Софийски.
Подготовката трае само няколко месеца, което се оказва крайно недостатъчно. Така самото въстание избухва преждевременно - в Копривщица при опит да бъде заловен Тодор Каблешков местните са вдигат на оръжие и убиват няколко заптиета и местния мюдюрин.
Самият Каблешков пък пише своето прословуто "Кърваво писмо", изпращайки го на Георги Бенковски, поел контрола над въстаническата организация в Пловдивския революционен окръг, измествайки центъра му в Панагюрище.
Така се започва и самото въстание. То така и не избухва извън Четвъртия революционен окръг заради липса на достатъчно координация, докато българската съпротива е смазана с изключителна жестокост. На терен не е изпратена редовна войска а местни милиции от башибозуци, които се справят с въстаниците с брутално насилие.
Заради разгрома и жестокостите, които османците извършват в Батак, Перущица, Клисура, Панагюрище, вниманието на Европа е привлечено към Българския въпрос, а протести в защита на българите има в Русия и във Великобритания.
Смята се, че именно вниманието от Априлското въстание дава на руския император Александър II необходимата причина да започне през 1877 г. нова война срещу Османската империя, която в крайна сметка довежда и до Освобождението на България година по-късно.
Така погромът във военен план на Априлското въстание посява семената, които довеждат до появата на България на картата на света след 5 века под Османско иго.
