Православната църква отбелязва на 14 септември един от Дванадесетте велики християнски празника - въздвижение на Светия животворящ кръст Господен.
По традиция днес се извършва едно от четирите поклонения на кръста след третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък и 1 август.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост, "говеее се за кръста" и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде.
Празникът води началото си от времената на римския император Константин. Според църковното предание майка му света Елена била ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен.
След дълги усилия тя успяла да намери пещерата, в която бил погребан Христос, както и три кръста. Кой от тях е Христовият се разбрало, като докоснали до него наскоро починал човек и той възкръснал.
Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст полага в главната Йерусалимска църква. След време над пещерата на гроба Господен построили храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г.
У нас по традиция в нощта преди Кръстовден вярващите се събират на Кръстова гора, където се вярва, че там има частица от Кръста Господен.
Според миряните по това време всяка искрена молитва ще бъде чута. Рано сутринта на Кръстовден се отслужва водосвет на самия кръст. Същият ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите.
Според народните вярвания Кръстовден ден бележи началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, както и за гроздобер.
Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.
Днес професионален празник имат също така огнеборците и чакръкчиите.
