Още в древността хората са забелязали, че веднъж напролет и веднъж наесен има специален ден, в който светлата и тъмната част са поравно. Те не са го наричали равноденствие, но много добре са знаели, че това е повратна дата, след която настъпват сериозни промени.
В България например за Кръстовден казват, че това е денят, в който "денят и нощта се кръстосват".
Въпреки че празникът е около седмица преди истинското равноденствие, българите смятат, че това денят, в който есента започва и времето се сменя.
Датата се свързва с две събития - от IV и от VII век - като и при двете се твърди, че е намерен Светият кръст, на който е разпнат Исус Христос.
Както се случва с почти всеки християнски празник в българския календар, той е неразривно обвързан с народни вярвания и езически поверия.
Дотолкова, че често религиозният характер на датата остава на заден план. Кръстовден в народните вярвания е най-вече денят, от който настъпва трайно застудяване, начинът на живот се променя заради по-суровото време, но и продуктите на трапезата вече са по-засищащи.
Около 14 септември овчарите са слизали от планините и високите полета обратно в селата, като в същия период жените са започвали да правят туршиите и друга зимнина.
На Кръстовден се прави и подготовката за сеитбата на житото за догодина, започва и гроздоберът.
И двете действия са издигнати до ритуал в българския бит - и житото, и гроздето са светини по нашите места. Затова, въпреки че на празника е било строго забранено да се извършва селскостопанска работа, се бере грозде за берекет и обикна реколта.
Житото за сеитба и първите набрани чепки грозде също така се носят в църквата за освещаване с молитва Бог да даде голяма реколта и догодина.
За да се измоли Божията милост на този ден трапезата е напълно постна и изключва всякакви животински продукти.
Обичаят изисква домакинята да омеси постна питка, украсена с кръст, да го разчупи и лично да раздаде на всички около трапезата по парче от обредния хляб, за да има здраве през зимата.
Поднасят се варива, постни баници, печени зеленчуци, грозде от новата реколта, варено жито с мед.
На празника за първи път от месеци на масата се появяват не само гроздето, но и тиква, праз, есенно зеле.
Във времена, в които понятието "десерт" почти не е съществувало, завършването на храненето със сладка печена тиква и жито с мед е било равно на изобилно пиршество.
В някои краища на България поверието нарежда пък да не се яде нищо червено.
Заради това странно вярване домакините не поднасят червени чушки, червен пипер, ябълки и домати.
Вместо тях сред традиционните за Кръстовден ястия се нареждат постният гювеч, боб в гърне, постни пълнени зеленчуци, лозови сарми, баница със зелении или със зеле, баница с праз. Най-важно обаче си остава трапезата да е пълна - както с обичайните гозби, така и с близки хора около нея.
В миналото това е било дори още по-важно, понеже зимите са били трудни, а Кръстовден е бил само техният предвестник.
