С близо 12 млн. евро са намалели средствата, които работещите в чужбина българи са изпратили към роднините си у нас през миналата година спрямо 2024 г. Това показват данните на БНБ.
През миналата година средно по 117 млн. лв. са постъпвали в българските домакинства от роднини, които работят в друга държава.
Най-големи са трансферите от Германия, Испания, Великобритания и САЩ, показват данните на централната банка.
Според експерти макар тази сума да изглежда голяма, самите социално-икономически условия са се променили.
"Не малка част от работните места за българите в чужбина особено в по-ниските сегменти на западноевропейската икономики бяха, ако не загубени то поне застрашени. Тези българи трябва по-често да издържат себе си и имат по-малко възможност да изпращат в България", коментира пред БНТ старши икономистът в Института за пазарна икономика Адриан Николов.
Според доц. Светла Бонева, декан на факултет "Международна икономика и политика" в УНСС, фактор за това има и глобалната инфлация - българите, които работят в чужбина, харчат една голяма част от доходите си в държавите, където живеят.
Допълнително с това, по думите ѝ, все по-често се случва сънародниците ни зад граница да взимат при себе си своите близки.
"Напоследък, всички знаем, че доходите се повишиха така, че НСИ излезе с данни и за доходите и за инфлацията как ръста на доходите изпреварва ръста на инфлацията. Това също е фактор, който допринася - справят се сами", коментира доц. Бонева.
Финансовата подкрепа най-често се използва за текущо потребление - храна, лекарства, комунални услуги и дребни ремонти.
