За една година 51 925 души от всички жители, обитавали доскоро територията на България - са изчезнали. Казано по друг начин - населението се е свило с около 0.7% в периода 31 декември 2015 - 31 декември 2016 година.
Като в роман на ужасите от Стивън Кинг, в който хората се изпаряват без следа, тези българи са престанали да бъдат наоколо, благодарение на бруталната разлика между общата смъртност и общата раждаемост.
Страшната демографска трагедия заличава безмилостно населението на градове горе-долу с размерите на Монтана, Търговище или Кюстендил - един по един, всяка година.
За поредната година Националният статистически институт публикува годишната си демографска "снимка", която изобразява в цифри онова, което всички виждаме с очите си - запустяващи села, застаряващо население, все по-сериозна разлика между демографията на София и на останалата част от страната.щ
За поредна година медиите захапват новината за ден, колкото да я разпръснат безмилостно до всеки български дом, преди да преминат към политически, икономически и всякакви други вести. Защото въпреки мрачния фон - "животът продължава" с дневния си ред, който поставя редица други проблеми на челно място преди основния и най-труден за разрешаване въпрос, а именно: как да решим проблема с намаляващото население?
Не е имало политик в България в последните 20 години, който да не се изкаже емоционално за сериозната демографска криза - и същевременно не е имало нито една действаща политическа сила, която не само да предприеме, но най-малкото да предложи каквито и да е що-годе приемливи варианти за мерки в тази посока.
Мисленето "ден за ден", в което живеят днешните политици, няма силата да реши въпроси, за които трябва дългосрочно планиране.
По тази причина и днес се радваме със сляпа наивност на дребни подобряващи се параметри от общата картина - например на минималното подобрение на нивото на детската смъртност, но това няма как да не бъде помрачено от факта, че са се родили с 966 деца по-малко в сравнение с предходната година.
Факт е, че въпреки намаляващия коефициент на обща раждаемост, намалява и броят на умиращите българи, но тенденцията си продължава: неспирно движение право надолу към бездната на тоталното намаляване не само на хората, а и изобщо на българската общност.
България отдавна е втората страна в ЕС след Швеция по най-малък брой жители спрямо квадратен километър територия.
И парадоксално: колкото повече обедняваме откъм "човешки материал" (колкото и неприятно да звучи този израз) - толкова по-алчни, толкова по-нетолерантни към чуждото и различното, толкова по-затворени ставаме.
Резониращи на общите нагласи, толкова по-отказващи да предприемат радикални мерки срещу големите проблеми са и политиците.
Но какви политики трябвато по отношение на подобряването на демографското състояние на населението?
В съвременния свят инструментите за това са много, като общото повишаване на жизнения стандарт е само част от тях. Но както много от най-важните неща в света - работата по демографските въпроси изисква модерни поощряващи раждаемостта и заселването на територията стратегии, а не популистко говорене.
Изисква се политическа воля за изпълняването на тези стратегии, но най-вече - постоянство и приемственост в рамките на дестилетия.
Е, щом като искаме да има България, както твъдим гръмко, докато се бием в гърдите, защо допускаме триумф на краткосрочните политики, на късогледите визии, на липсата на всякакво разумно говорене по въпросите с демографската криза?
Нима забравяме, че именно за най-важните проблеми, е най-валидна крилатата фраза на Остап Бендер: "Спасението на давещите се е дело на самите давещи се".
Стига да го осъзнават.
