Решението на Европейския парламент да задейства Член 7 от Лисабонския договор, с който се започва процедура срещу държави, нарушили по един или друг начин ценностите на ЕС, днес предизвиква преди всичко въпроси.
Чисто адиминистративно гласуването за задействане на този член означава да се започне една наистина дълга процедура, която в краен случай може и да означава, че Унгария може да остане без глас при вземането на решенията за политиките на ЕС.
Първото действие на Европейската комисия е да влезе в диалог с унгарските власти, за да се създаде яснота по обвиненията срещу тях. ЕК също така трябва да даде и препоръки за отстраняване на нарушенията.
Ако правителството в Будапеща не вземе мерки или мерките са недостатъчни, въпросът се отнася до Съвета на ЕС, където също могат да бъдат отправени препоръки. След това чак, ако отново няма резултати, може да се стигне до най-тежката санкция Съюза - отнемане на правото на глас при вземането на решения.
Всичко това обаче остава на заден план в момента.
Освен административната си част, това решение влиза в една много по-мащабна тема за бъдещето на Европа. И гласуването днес разпали отново този дебат.
Накъде трябва да върви Европа - към повече власт на Брюксел или към връщане към повече националeн суверенитет? Актуални ли са ценностите на Обединена Европа, заложени в самия договор за членство в ЕС, или се нуждаем от нови и адаптирани към сегашната реалност? ЕС политически съюз ли трябва да бъде, или да се върне към корените си на чисто икономическа общност? И още...
Всички тези въпроси не са от вчера. С надигането на консервативните и националистически формации в цяла Европа те висят продължават да висят в пространството, а Брюксел се старае да ги игнорира и подминава, както винаги досега. Въпросът е, че това вече е много по-трудно.
И наказателният вот срещу Виктор Орбан и неговата партия Фидес показва именно това - основното обществено внимание падна не толкова върху причините за самия доклад, колкото върху ролята на Брюксел като център на власт.
Мотивите за този Доклад срещу Унгария са доста. Според вносителката Джудит Сарджентини от групата на Зелените в страната има сериозни проблеми в съдебната система, борбата срещу корупцията, изборното законодателство, гражданските права и свободи, отношението спрямо малцинствата и с насаждането на омраза в самото общество.
Основният аргумент на защитниците на унгарския премиер е, че приетият доклад е преди всичко акция на Брюксел, който грубо се опитва да се намеси във вътрешната политика на страната, принуждавайки я да приеме мигранти (въпреки ясната позиция на Будапеща срещу квотите за бежанци).
"Лов на вещици", "реваншизъм" и "наказание" са част от определенията, които Орбан и Фидес използват, за да опишат Доклада.
Други от защитниците на Унгария, включително и българския евродепутат Ангел Джамбазки, настояват освен всичко друго да се преразгледа и идеята за Европейските ценности и тълкуването им.
Защото именно там е основният проблем в случая. Каквото и да говорим, в Унгария проблеми по посочените теми действително има.
Макар мнозина да твърдят, че Орбан изпълнява желанията на собствения си народ, изразени на последните избори, паралелът между него и Реджеп Таип Ердоган са повече от очевидни.
И двамата тази година спечелиха убедителни изборни победи срещу конкурентите си, и двамата твърдят, че следват волята на хората си. И в двете държави обаче изборните победи бяха достигнати, след като Орбан и Ердоган в продължение на години вече държат контрола върху всички водещи медии, значителна част от бизнеса и почти всички лостове на властта в страните си.
А с помощта на пари, медии и контрол върху каналите за взимане на решения на държавно и регионално ниво, всяка власт може да се бетонира и да изглежда като демократично спечелена.
Междувременно сериозните държавни проблеми с икономиката, корупцията, злоупотребите с власт и т.н. се държат настрана от обществения дневен ред посредством послания за национализъм, наранена национална гордост (дори днес Орбан заяви открито, че решението на ЕП е обида за всички унгарци) и посочване на външни и вътрешни врагове.
Проблемите в Съдебната власт в Унгария са също толкова видни, колкото и у нас. Срастването между политика и съдебна система, изпълняването на политически поръчки и преследването на частни интереси са фактор, на който властта дори не прави опити да противостои. Същото важи и за корупцията.
Колкото до отношението към малцинствата, расизма и ксенофобията, те са по-скоро толерирани и негласно поощрявани от официалната власт, отколкото да се правят кампании срещу тях.
Така че важният момент тук е не толкова дали Унгария заслужава срещу нея да бъде започната процедура, а фактът, че има достатъчно количество политическа и обществена сила, която да застане зад Будапеща и да защитава изконната й правота тук.
Действията на ЕП може и да засягат ценностната страна на политиката на държавите членки на ЕС, но според защитниците на Унгария в случая става въпрос само и единствено за бежанците и бежанските квоти и отмъщението на Брюксел.
За тях идеята за моралната и идейна страна на Европейския съюз като наднационално политическо обединение дори не стои на преден план. А ако стои, то ценностите на ЕС представляват "либерална пропаганда", "розов фашизъм" и защита на бежанците мюсюлмани.
Дори вече се появиха предложения Виктор Орбан и неговата партия Фидес да се изтеглят от Европейската народна партия в ЕП и останалите националистически и консервативни формации да основат своя европейска партия, която да защитава именно тези позиции. На фона на това, че днес ЕНП гласува срещу него, подобно нещо съвсем не е изключено, особено при задаващите се избори за евродепутати.
Именно това е факторът, който прави този голям дебат толкова важен в момента. Идват избори и на тях ще се реши коя от двете визии за Европа ще вземе надмощие. Искаме или не искаме, позиции тук трябва да се заемат.
През последните 5 години от началото на бежанската криза светът се промени значително и никой вече не може да си позволи да игнорира това. Нито въпросите за бъдещето на Обединена Европа.
