Voulez-Vous една войничка? А кой ще ни плати за това?
Нека съберем известни на всички ни факти...
Когато геноцидът в бившата белгийска колония Руанда надмина половин милион души от племето тутси, Съветът за сигурност на ООН взе решение да изпрати - с фатално закъснение, "сини каски". Въпреки това жертвите наближиха един милион души.
В Руанда няма нефт. Не е близо до ЕС. И най-големите енергийни компании не се борят за договори с който и да било от управлявалите я диктатори. Лицемерието на ООН е пълно. Особено когато демонстрира пълна незагриженост, когато за първи път беше предупредена, че се готвят смъртни списъци - две години преди да се случи същинското клане.
САЩ по традиция не се бият в Африка. А и вече си имат два фронта - в Ирак и Афганистан. Великите сили по традиция пращат на Черния континент миротворци от ООН, ваксини, храни, презервативи и финансови помощи отвреме-навреме, които потъват предимно в лични сметки на диктатора, управляващ към настоящия момент съответната страна. Държави със стратегии като Китай пък предвиждат 10 милиарда долара инвестиции в Африка в следващите години...
България няма своите икономически основания да вземе страна в тази (племенна) война в Либия. Не разчитаме на договори с наши нефтени компании, каквито някои страни и техни компании смятат, че ще спечелят, когато бунтовниците от племето, враждебно на диктатора-мародер Кадафи, вземат властта.
България не внася либийски нефт. Изгуби нефтените концесии там, които българската държава беше получила от същия Муамар Кадафи, които преминаха в плевенското дружество "Проучване и добив на нефт и газ", купено от "Химимпорт".
България преговаряше с Либия и полковник Кадафи, за да освободи медиците си и отписа срещу живота им 60 млн. долара либийски дълг.
Но не се е договаряла за освобождение на атентатор-терорист (от Локърби), за да уреди сделка (на "Бритиш петролиъм") в Либия. (Въпреки че бившият премиер на Великобритания Тони Блеър отрече договорката, сделката за подводни петролни сондажи е факт през 2007 г.)
Тази война, разбира се, мирише на нефт и е катализатор - а може би не - за спадащи рейтинги. We're in Libya because of oil, както обясни в прав текст по MSMNBC републиканецът Ед Маркли, председател на Комисията по енергийна независимост и глобално затопляне към Камарата на представителите на САЩ.
Най-големият потребител на либийски нефт е Европа и предимно Италия, която консумира 32% от дневното производство, което покрива малко над половината от потребностите й от петрол (Либия е бивша италианска колония). Следва я Германия с 13.4%, Франция - с 10 на сто консумация, Испания - 8.6%, а други европейски страни, сред които Гърция, Сърбия, Чехия и др. - малко над 13 на сто.
Китай също гълта 10 на сто от производството на джамахирията, на САЩ се падат 6% и т.н.
Както става ясно, нефтеният отрасъл на Либия е ориентиран към снабдяването на Европа. САЩ нямат работа тук. Енергийната инфраструктура се строи от руски, турски и италиански компании. Вероятно затова Италия реши да участва само с военни бази - нейна е най-близката до либийското крайбрежие, на остров Сицилия, а впоследствие - от немай къде, изпрати няколко самолета за разузнавателни полети, не и за бомбардиране...
В Либия работят най-големите в световната енергетика: Royal Dutch Shell, BP, "Газпром" и Eni.
Русия и Турция имат достатъчно икономически основания да не подкрепят битката срещу режима на Кадафи. По време на визитата на Путин като президент през 2008 г., Русия анулира дълга на Либия от времето на СССР, възлизащ на $4.5 млрд. (2.8 милиарда евро) в замяна на договори за "Газпром" и оръжейни сделки.
Две години след зануляването, Русия и Либия подписаха договор за 1.3 милиарда евро за доставка на оръжие. "С Вашето влияние и съдействие беше подписан много необходим за нас договор, който, поне за две години, ще натовари мощностите на едно от предприятията ни" - така се обърна шефът на ИжМаш Владимир Гродецки към премиера Путин. Така разбираме по-добре вчерашното изявление на Путин, нарекъл "кръстоносци" силите от международната коалиция, които обстрелват Либия.
Турски компании разработват проекти в Либия за над 15 млрд. долара. В джамахирията работят около 25 000 турци. Фактът, че Либия е мюсюлманска страна, е на по-заден план...
България няма и своите политически основания да подкрепи Франция в тази война. Отношенията започнаха са охлаждат още когато стана ясно, че нямаме пари да "осребрим" помощта на Саркози в освобождаването на сестрите, като купим 4 суперскъпи военни корвети.
Онзи ден бившият външен министър - и шеф на Атлантическия клуб, Соломон Паси, заяви в интервю за "24 часа": "Ще кажа само, че България засега поне пропуска шанса да стане съюзник на Франция - европейския и световен лидер на военната операция в Либия. Така изтърваваме и възможността да създадем важни и отиващи далече отношения, от които произлизат дългосрочни дивиденти".
Какви дивиденти, не се уточнява. Може би еднодневната слава, че сме се присъединили към "лидера на Европа" - определението на Паси за Саркози. И това са думи на министъра, който призова да икономизираме външната си политика... Ами ето - точно това и правим. Няма дивиденти - няма участие.
Иначе, в чисто човешки план, горко на хората в Либия - и от едното, и от другото племе.
