В корпоративния маркетинг има един любим на пиарите термин: корпоративна социална отговорност, известният CSR (Corporate Social Responsibility). Какво е това? Например компанията Х е решила да дари линейки на нечий спешен център, да разходи старци донякъде си или да купи топки на детски футболен отбор от малко селище...
Прекрасно. Снимка, 20-секунден репортаж или кратка дописка отбелязват добрината на компанията, която е решила да спести от данъци с подобно дело, чието разгласяване предварително е уредила.
Тази дейност е пакетирана още от миналия век с етикета CSR и по нея би трябвало да се мери отговорността на едрия бизнес към средата и обществото, в което развива дейността си.
По коя скала да измерим тогава предложението на КРИБ - най-голямата работодателска организация в България, която предлага да бъдат освободени от отговорността да плащат и стотинка на стажантите, които се наемат и ще наемат във фирмите. Corporate Social Irresponsibility?
Да се плаща, но само на тези, които са допринесли за добрите резултати на предприятието...
В момента държавата - в лицето на социалното министерство, обсъжда законопроект за промени в Кодекса на труда, за специфичен трудов договор за стажанти от 6 до 12 месеца. Обсъжда се 5% от работните места във фирмите с над 50 човека персонал задължително да бъдат заети от стажанти - младежи до 29 години, срещу минималната за страната заплата от 290 лева, съобщи в. "Преса".
Ако работодателят пък кандидатства по проект, държавата може да осигури парите за заплатата и осигуровките.
В страна, в която почти всички сме изпитали на гърба си колко отговорен е българският бизнес, опасността от подобен закон е всички млади хора да бъдат наети официално по такива трудови договори и 290 лева заплата. Нищо не пречи, нали? Главна инспекция по труда обикновено никаква я няма.
Но и държавата не е стока, тъй като иска да реши в някаква степен проблема с младежката безработица - над 33% от младежите до 25 години са без работа, като вмени задължение на фирмите.
Каквото и решение да се вземе обаче обидно е за младежите да работят без пари. И е странно, че в 21 век някой изобщо може да го предлага - било то в България. В същата тая България, където половината работещи, а сигурно и повече вече, биват осигурявани на минималната работна заплата.
Вероятно някой ще посочи опита с чирак-калфа-майстор, ползван и в началото на миналия век, където, ако искаш да "вземеш занаята", се трудиш без пари - при това година-две, че и три. Този процес няма нищо общо с процеса на организация и разделение на труда в днешния век в съвременна компания. Верно, че може да се приложи - ако ще ставаш наркодилър...
Стажуването без пари със сигурност си струва, ако е в голяма международна компания, където човек наистина ще придоби опит и безценни познания, които ще му влязат в работа. Със сигурност, ако някоя такава фирма организира стажантски програми, ще трябва да проведе и конкурс - заради наплива от желаещи.
Но няма смисъл държавата да задължава работодатели да наемат стажанти по такива програми. Те са достатъчно гъвкаво, когато трябва да избегнат плащане на (излишни) пари. Ако трябва, ще преназначат младите си служители на места за стажанти и пак няма да наемат, ако не искат.
Както казали навремето от "Шел" - създателите на CSR: "Печалби или принципи. Трябва ли да избираме?" Или-или.
