Още когато разбрахме, че Еманюел Макрон ще дойде в България, имахме едно наум, че комитетът по посрещането ще се престарае като за пред чужденците. Обаче след това двудневно облъчване с "парлевуфрансе", мъжки прегръдки, първи дами без чорапогащи, и прочее салтанати, вече имаме нужда от спешна и рязка детоксикация.
Разбрахме, че българан е галант, знае да целува французойките по три пъти на червения килим. Разбрахме, че за добро или за лошо, Долчето на Десислава Радева не е като Габаната на Мелания Тръмп. Ако на американската първа дама й отива стилът "Бъди красива и мълчи", тук епизодичните неми публични прояви на съпругата на президента твърде лесно избиват в медийна истерия, от която няма особена полза нито президентската политика, нито институционалния имидж.
Разбрахме, накрая, че след пино-ноар с розови листа, Брижит Макрон е яла гурме-лютеница и кьопоолу за разядка, а в самолета към Париж се е запознала с челния български опит с насилствената ислямизация в "Les Cent frères de Manol" (т.е. "Време разделно") на Антон Дончев, печално двусмислен подарък на "Дондуков 2" за Елисейския дворец.
Това, което май никой не разбра, е какво се говореше зад затворените врати на заседателните зали в резиденцията, докато първите дами обираха овации от плажуващите рускини.
Не се разбра и колко военни и енергийни сделки бяха договорени между разходките в градината на Евксиноград, както и какъв е този "нов" Шенген, в който щяло да има място за България въпреки мониторинга върху правосъдната система, но не и за Полша. Всичко това се потопи в пороя от общи приказки, картички с черноморски пейзажи и компетентни коментари от нереализирани експерти по шев, кройка и протокол.
Мисия "Евксиноград" беше поучителна. Явно толкова рядко се случват визити на високо ниво в България, че и протоколът, и политиците, и публиката се зашеметяват от цялата тази препотена несръчна предвзетост на развален френски.
Нищо учудващо: последната президентска двойка, с която български държавен глава поддържаше семейно-приятелски отношения, бяха Людмила и Владимир Путини.
От подаръчните комплекти с мускали розово масло и блажните блюда в "Чевермето" спомени няма, но последствията от онази вечна дружба струваха няколко милиарда евро.
Както е казал Борисов на Макрон: "Догодина ще има председателство, ще дойдеш пак". Дано, дано. Дано и дотогава фокусът да се измести от макиажа, педикюра и гурмето, току-виж най-после да премине към обществения интерес.
