Френският президент Еманюел Макрон осъди насилието и грабежите по време на протестите срещу високите разходи за живот и лошите условия в училищата.
В извънредно телевизионно обръщение към нацията той заяви, че няма оправдание за разрушенията, и обеща пълна прозрачност относно действията на силите за сигурност.
"Тази вечер всички изпитваме гняв и срам", заяви Макрон в обръщението си и призова гражданите да не слагат под един и същи знаменател хората с легитимни социални искания с участниците в погромите.
"Никога не трябва да бъркаме честните протестиращи с тези, които рушаха, вандализираха и грабиха. Те ще си платят. Тези, които търсят унищожението на Републиката, ще бъдат подведени под отговорност", заяви президентът.
Макрон увери, че правителството ще подкрепи собствениците на магазини и търговците, пострадали от грабежите. Той призова за строги съдебни мерки срещу извършителите и подчерта, че няма да има компромиси с участниците в безредиците.
Държавният глава възложи на министъра на вътрешните работи Лоран Нунес да анализира действията на службите преди ескалацията на протестите, включително събирането на разузнавателна информация и оценката на риска.
"Очаквам ясни отговори и ще има пълна прозрачност", обеща Макрон.
Президентът очерта три основни направления за овладяване на ситуацията.
Първото е местните власти да предприемат мерки за защита на градовете, обществените сгради и търговските обекти. Префектите ще координират действията си с кметовете, като при необходимост могат да бъдат забранявани и определени публични събирания.
Втората задача е политическите партии, синдикатите и обществените организации категорично да осъдят насилието и да призоват към спокойствие. Премиерът Себастиан Льокорню ще ги събере в близките дни, за да бъдат формулирани ясни публични позиции.
Третият приоритет е в търсенето на решения да бъдат включени ученици, студенти, преподаватели, синдикати, местни власти и парламентаристи.
Преди телевизионното обръщение Макрон проведе извънредна среща с премиера и представители на правителството в Елисейския дворец. Междуведомственият кризисен щаб, първоначално насрочен за същата вечер, беше отложен за понеделник сутринта.
Над 2300 ареста и стотици ранени полицаи.
Безредиците обхванаха Париж и редица други френски градове. По данни на Министерството на вътрешните работи през деня са извършени 2397 ареста. Ранени са 997 полицаи и жандармеристи, седем от които тежко.
В Париж демонстранти изпочупиха витрини, подпалиха автомобили и ограбиха магазини. В Лимож пожар обхвана историческата сграда на кметството от XIX век, като покривът рухна. Огънят беше локализиран, но щетите по сградата са значителни.
В няколко други града също бяха атакувани обществени сгради и търговски обекти. Властите разследват и тежки инциденти по време на протестите, включително смъртен случай в Париж и случай с 17-годишно момиче в Мюлуз, което е загубило око.
Протестите бяха предизвикани от недоволство заради поскъпването на живота и състоянието на училищата. В обръщението си Макрон посочи и високите цени на горивата, които според него са свързани с войната в Иран, като подчерта, че социалните искания не могат да оправдаят насилието.
Политически реакции и критики към властта.
Лидерът на крайната десница Марин Льо Пен определи събитията като заплаха за демокрацията и обвини правителството, че е загубило контрол над ситуацията. Председателят на Националното събрание инициира парламентарно разследване на случаите на мародерство и насилие.
Безредиците предизвикаха реакции и в международните медии. Financial Times отбелязва, че макар протестите във Франция често да прерастват в сблъсъци с полицията, мащабът на грабежите и насилието този път буди сериозно безпокойство.
Според CNN протестите изразяват натрупан с години гняв сред хора, които смятат, че исканията им за социални и политически промени остават без отговор.
Други издания поставят събитията в контекста на политическата криза във Франция и засилването на крайните политически сили.
В анализа на Süddeutsche Zeitung се посочва, че насилието може да е от полза за крайната левица и крайната десница, докато El País разглежда протестите като поредно проявление на дълбокото разделение в страната.
Макрон, чийто втори президентски мандат изтича през 2027 г., заяви, че Франция заслужава честни президентски избори след шест месеца. Той призова за диалог и конкретни решения, но подчерта, че насилието не може да бъде приемливо при никакви обстоятелства.
