"Осми март е ден на мама..."

Нека по изключение тази година оставим настрана въпроса дали трябва да празнуваме Осми март, или не, дали трябва да забравим социалистическата приумица, или да я превърнем във връх на битката за правата на жените.

Да се фокусираме върху друго. Можем да започнем с три имена само от периода между 1 януари и 8 март тази година: Калина, Кремена и Юлияна. Можем към тях да добавим още 33 - на жените, убити миналата година. Или още 27 имена - от 2017-а. И още 22 - от 2016. Това са само убитите от свои близки жени, като от тази статистика отсъства броят на тежко ранените или осакатените.

Има и безброй имена, които за щастие още не са попаднали в черната хроника. Някои от жертвите на домашно насилие подават сигнали в полицията, но това не успява да ги спаси. Някои от тях оттеглят сигналите до полицията (защото "той се промени" или защото той "оттегля" жалбата със заплахи). Според данни на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) обаче повечето жени (в Източна Европа*) изобщо не подават сигнали и не търсят помощ от властите дори след най-тежките инциденти, свързани с физическо или сексуално насилие. Също според ОССЕ три на всеки десет жени в региона са ставали жертви на насилие от 15-годишна възраст насам. Две трети от жените смятат, че насилието срещу жени и момичета в техните общности е често срещано.

Всъщност как се говори за домашното насилие извън сухата статистика? Представете си как споделяте с приятел, роднина или с полицията, че партньорът ви ви е влачил за косата в коридора, защото сте се прибрали с час по-късно от работа. Представете си как признавате, че сте стояли по нощница пред вратата, защото мъжът ви ви е заключил отвън, но на сутринта е изтрезнял и вече много е съжалявал. Как се споделя това?

Познавам едно момиче, чиято шефка го спаси от връзка с насилник. Жената усетила, че има проблем и помогнала на момичето да си събере багажа и никога да не поглежда назад. Познавам друга, която след години с мъж, който спукваше от бой и нея и децата й, събра смелост да го напусне. Познавам и такава, която след тежък побой се върна при него и така и не се обади в полицията. Всеки познава някого.

Нека тази година опитаме да забравим, че някога Осми март е бил „ден на мама" и зюмбюлите в лепкав целофан. Нека насочим разговора в друга посока и се опитаме този ден да се огледаме в лицата на съседите си, на хората в градския транспорт и привидно влюбената спореща на улицата двойка. Това да се огледаш е първата стъпка към това да помогнеш, така че списъкът с женски имена да не се превръща в черна статистика.

*Изследването на ОССЕ обхваща Албания, Босна, Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Молдова и Украйна. Анкети са провеждани и в Косово.

#1 rare case 08.03.2019 в 11:31:56

И какво му е хубавото на празника? Борбата на Роза Люксембург и Клара Цеткин за равноправие на жените се е увенчала с успех - жените работят наравно с мъжете, но са с много повече отговорности. Повод ли е това за празнуване!?

#3 deowin 08.03.2019 в 17:07:05

>99% от случаите на домашно насилие се регистрират в малцинствените групи Източник на тази информация?

#4 Shotgun Predator 08.03.2019 в 18:44:22

Айде малко по сериозно. Първо на 8 Март става въпрос за равноправието на половете. Темата за домашното насилие е важна, но нека на този ден се говори за равно заплащане, за равни възможности и т.н. Много съжалявам за жените пострадали от домашно насилие.

#5 deowin 08.03.2019 в 18:57:35

>Темата за домашното насилие е важна, но нека на този ден се говори за равно заплащане, за равни възможности За равни възможности е необходима равна степен на сигурност. Когато домашният побой е стократно по-голям проблем за жените, отколкото за мъжете, а има съвсем преки следствия върху усещането за сигурност, която е предпоставка за равенство на по-високи нива, то звучи резонно да говорим за насилието. Всъщност, има смисъл да говорим и за сексуалният тормоз, към който жените са изложени от ранна детска възраст - като почнем от подвиквания и ексхибиционистични изяви, и стигнем до изнасилване. Всичко това има съвсем преки следствия върху психиката на децата, а е доста често срещано. Попитай няколко жени около себе си, с които можеш да водиш откровен разговор, дали като деца им се е случвало да им подвикват мръснишки, да ги натискат и опипват в автобуса, или да са били жертви на ексхибиционистични прояви или сексуално насилие. Личният ми опит показва, че ще научиш неща, за които не си и предполагал. Или които не си искал да си признаеш, че са не просто възможни, а и често срещани.

#6 Kenny McCоrmick 08.03.2019 в 20:33:52

" Темата за домашното насилие е важна, но нека на този ден се говори за равно заплащане, за равни възможности и т.н. " - това звучи страхотно. Мъжът ти те пречука? Няма проблем, ето ти повишение на заплатата и тихУ там.

#7 bludniq_sin 08.03.2019 в 21:10:51

"привидно влюбената спореща на улицата двойка" .. т.е като видя спореща двойка на улицата, които ми изглеждат влюбени ама привидно (как изглеждаш влюбен привидно?) бръже да се обаждам на полицията?

#8 Дракон с кисело зеле 08.03.2019 в 22:37:21

Нека по изключение --- Какво изключение? Всеки по-голям празник се опитвате да го отровите. До кога така? Прочее, можехте да дадете линк към изследването на ОССЕ. Прекалено често сте се доказали като медия, която не заслужава доверие, та де да знам дали да ви вярвам сега? И, само да спомена, заради финала на статията - една жертва на насилие ако сама не поиска да спре да е жертва, нищо и никой няма да й помогне. Гадно е, знам, ама... И преди, около убийството на Ивета от Лясковец, се опитвахте да вменявате вина на целокупните си читатели. Ами, недейте.

#9 deowin 08.03.2019 в 23:13:49

>една жертва на насилие ако сама не поиска да спре да е жертва, нищо и никой няма да й помогне Не ти ли омръзна да прехвърляш вината върху жертвата, при това единствено защото си въобразяваш, че щом говорят за насилие на мъже над жени, то "вменяват вина на целокупните читатели", тоест, и на теб конкретно, което те кара да се чувстваш некомфортно и като цяло не те кефи? Никой не ти вменява вина. Вината за насилието носи насилникът и точно никой друг. Ти насилник ли си? Ако не си, хайде да спреш с това погнусяващо оневиняване на насилниците като прехвърляш вината им върху жертвите, и то защото искаш да се отърсиш от вина, каквато практически изобщо не носиш, но напълно грешно си си въобразил, че ти се приписва. В случай, че не ми вярваш - щото все пак очевидно се чувстваш лично обвинен, сам го казваш - опитай се намериш конкретни думи, които вменяват вина конкретно на теб или група от хора, която със сигурност включва и теб. Не, "ама то все едно че" не са конкретни думи, а твой субективен прочит между редовете, за следствията от който никой не ти дължи точно нищо.

#10 Дракон с кисело зеле 09.03.2019 в 01:40:41

Изобщо не става дума за обвиняване в случая, става дума за това, че на жената, която през седмица или две ти казва, че се е подхлъзнала в банята или е паднала по стълбите, макар да ти е ясно от къде са й синините, няма как да й помогнеш. Нито на тази, която решава да остане с насилника, защото като изтрезнял, й казал, че съжалява и повече няма да прави така. Нито на тази, която отпраща повиканите от съседи полицаи с думите, че нищо не е станало, което, както Уебкафе ни споделиха, Ивета е правила, та затова да сме се обадили на 112 не било достатъчно - което, да, е вменяване на вина на хора, които нямат и няма как да имат такава. Същото и с тая статия, която на мен, като човек, който я прочете, ми вменява ако не вина, то поне отговорност, която не мога да поема. Какъв точно извод се очаква да направя и какво действие да предприема, ако видя двама "привидно влюбени" да спорят на улицата? Особено пък ако не ги познавам? Какво точно да направя, когато се огледам в лицата на съседите? И как точно да си направя изводите?

#11 dedo adji 09.03.2019 в 03:05:02

Драконче, какъв голям празник може да бъде денят на жената, строител на социализъма? ОК, щом някои женки (и моята) искат да празнуват, да им честитим и да им поднесем по един зюмбюл, но да не се лъжем, празниукът е политически.. Затова американците имат Mother's day, а ние имаме Благовещение - денят на Майката. 8-ми март, както правилно отбелязва оня с чифтето, е за равното заплащане, което отдавна е влязло в законодателството на всички бели страни и на България и Русия. Аз не претендирам всезнание, моля някой по-осведомен да даде линк към щатна таблица с различни заплати за мъже и жени НА ЕДНА И СЪЩА ДЛЪЖНОСТ. Вярно, че в частни фирми може да има различни заплати за Джони и Джени, но там има и различни заплати и за Джони и Били, и за Джени и Мери, в зависимост от преценката на работодателя и договореността. А статийката е бледо копие на бълвоча на мара касимова с дежурните ужасии и списък на имена. И със статистика САМО за източна Европа, според която излязоха 25% българки, жертви на домашно насилие. Което се определя по толкова широк спектър, че е чудно, че не са 125%. И нито дума за 33% европейки. И се включва деосвин със стократно по-голямо насилие над жени от мъже. Как го изчисли е негов секрет. Аз съм живял близо 30г по-дълго, срещал съм се с повече жени, някои от които са ми доверявали доста интимни, не само в креватен смисъл, неща. И от нито една не съм чул, че мъжът й я е влачил за косите по канижела, или я е оставил по нощница на улицата. Не съм видял нито една синина след падане в банята. Само една ми беше казала, че има на гъза си картата на Черно море, с различните оттенъци на синьо, след падане в поледица по стълбище, на което бях свидетел. Айде, стига за ужаси, да поздравим нормалните жени.

#12 deaf 09.03.2019 в 05:55:12

Цитат от статията: "...привидно влюбената спореща на улицата двойка." Един мой приятел веднъж се намеси в спора на една такава влюбена двойка. И познайте какво стана? Изведнъж двамата влюбени заедно се нахвърлиха с думи срещу него и му казаха да не се меси в спора им и да си обира крушите. Но чувствам,че авторката няма да разбере примера,който дадох! Няма да разбере,че е нагла простащина да се бъркаш в живота на влюбените. А да,ако мъж бие жена то си има закони,полиция,прокурори и съдии за тая работа...

#13 Kenny McCоrmick 09.03.2019 в 08:51:01

"Изведнъж двамата влюбени заедно се нахвърлиха с думи срещу него и му казаха да не се меси в спора им и да си обира крушите." - между другото, това е супер характерно за двойки, в които има домашно насилие. Малко като оная реплика от "От нищо нещо" - "Не му викайте идиот, той ми е мъж!".

#14 GETI 09.03.2019 в 09:18:22

А това дали е вярно?!! https://fakti.bg/mnenia/345344-za-nasilieto-nad-jeni-i-majete-v-balgaria За насилието над жени и мъжете в България "Сега тези, които организираха националното облъчване се оказва, че искат да направят преди всичко „превенция”Ето най-после данни от прословутото изследване, според което „всяка трета жена в България” е жертва на домашно насилие. Няколко неща, които се набиват на очи. 1. Според последното преброяване на НСИ, ромското население на България е 5% (350 000 души от 7 млн.). В проучването обаче, ромските жени са 31% (400 ромски жени от 1294). 2. Като самооценка 8.1% от жените са жертва на домашно насилие поне веднъж в живота си. Това не е никак малко, дори е ужасно много, но е драстично различно от „всяка трета жена в България”. 3. След като бъде обяснено на анкетираните какво е домашно насилие и насилие основано на пола според поръчителите на анкетата, броят на жените и мъжете поне веднъж в живота си жертви на такова насилие се оказва много близък: 34% жени и 26% мъже. Това чухте ли го по телевизията? Но иначе добре пасва на личните ви наблюдения: жените и мъжете в еднаква степен се обиждат, обвиняват, унижават, притискат, правят си сцени, нали? 4. По отношение на сексуалното насилие у дома, според дефиницията на поръчителите на проучването, мъжете го преживяват три пъти по-често от жените. Добър десен. Това бяхте ли го чули по телевизията? Сега тези, които организираха националното облъчване се оказва, че искат да направят преди всичко „превенция”. Т.е . да им бъде даден картбланш и финансиране, колкото пожелаят, за да правят учебни програми, национални кампании и прочее. Определено не вярвам на тези хора и ги считам за откровени манипулатори. В същото време считам за важно мрежата за настаняване на жени жертви на домашно насилие да бъде уплътнена. Трябва да има няколко такива центъра за настаняване във всеки областен град."

#15 реалист 09.03.2019 в 09:22:52

Имаше един лаф "Въртиме се около лилавото".... Има и друг, дежурен вече: " Решението на проблема е комплексно"... 8 март се превърна в ден на т.н. феми-нацизъм. От закона 50:50, вече официално ни предупреждават в ЕС да избягваме 100:0 в полза жените. В Брюксел по разните му kick-off събирания ни показват "еволюциата" на ? с жените и правата им в снимки. От президиуми само от мъже, през такива с по една жена до 100% женски състав. Всичко се обърна в другата крайност, но само за ръководните места, няма миньорки или копачки.... Традиционно мъжки сфери се превърнаха в женски. Където и да погледнеш, виждаш само жени. В Испания, където работя, официално се дава предимство ако си жена, при равни други качества на кандидати за работа или конкурси за проекти... А Коституцията казва, че сме равни по пол, произход и т.н. За феминистки организации се дават милиони от бюджета, в училищата има програми за смяна на "изявата на мъжкото". Има вече много случаи на саморазправа на жени над половинките им със симулирано насилие. Пресата крие насилие и убийства на мъже от жени или явни случаи на мобинг от шефки върху служители мъже. Вчера, стотици хиляди жени излязоха по улиците с разкривени физиономии и пяна на устите да искат още права!?!? Носеха огромен плакат с надпис срещу лидера на опозициата "Касадо, трябвало е да те абортират!". Млади жени феминистки са били малки деца, чиито родители са от VOX,, нова дясна партия на здравия разум, с програма срещу коректността и всички тези крайности... Това е като движението на джендърите, войнстващите еколози, вегетарианци, про-ислямистки, про-мигрантски, про-аборт, и прочие ултра-либерални движения и групи, малки, но шумни и щедро подкрепяни от медии, леви правителства, сорос и т.н. пасмина.

#16 dedo adji 09.03.2019 в 11:11:25

Гетито пак забива по тъча, като бърка сексуално насилие и сексуален тормоз. И по закон и физиологически мъж не може да бъде насилен от жена. Може само от друг мъж. Или на кино, гледал съм филм, в който една мацка принуди един мъж да я оноди с пистолет. Колко мъже ще го вдигнат под дулото не мога да си представя. Аз не бих могъл. Сексуалният тормоз е друга манджа. Сексуален тормоз е и отказът на секс, на какъвто са подложени по-често или по-рядко 99% от женените мъже и доста от ергените. Той е изконно женско оръжие за всякакви цели, чак до борбата за мир. (Аристофан, Лизистрата) Домашното насилие е още по-друга манджа. Той е така широко и размито формулиран, че може да включва всичко, от убийство и телесни повреди, до отказ да й купиш обувки за 800лв или да гледаш мач, когато тя иска да гледа турски сериал. На физическо домашно насилие са подложени и много мъже, които обаче заемат нищожно място в статистиката. Колко мъже ще се оплачат в полиция или съд, че жена им ги бие? И колко хора, мъже или жени, ще сигнализират, че съседката бие съседа? Психическото насилие е още по-друга манджа и още по трудно да се установи и изследва статистически. А на него са подложени 90% от женените мъже. И някои по-неуравновесени не издържат и отвръщат физически. И не само ниско образованите и мюсюлманите. Нищо не оправдава боя на жена, но все пак има и известни смекчаващи вината обстоятелства. Които истанбулската конвенция не признава. Интересни са и данните за етническото разпределение на домашното насилие. Те също се премълчават, защото не са политически коректни. Пък и на кого му пука, че Манго налагал Айшето. Само на мара касимова и с-ие, но и те избягват статистиката. За квотите изобщо не ми се говори.

Новините

Най-четените