Извънредна пресконференция на БСП. Корнелия Нинова с драматичен глас обявява, че Европа все още иска да натрапи на България Истанбулската конвенция и заплахата е надвиснала със страшна сила! Бомба, шок и ужас.
Факт, конвенцията е любима тема на българските социалисти и те са доказали готовността си да се хвърлят със зъби и нокти срещу глобалната опасност от "джендъра".
Въпреки това - нещо не се връзва. Нинова изглежда като човек, който е проспал новините през последните 2 седмици. В момента, в който рейтингът на ГЕРБ потъва заради скандала с апартаментите на властта, сякаш никой не очакваше от БСП да вдига удобна топка за "третия пол".
Да погледнем обективно на нещата. Кризата с апартаментите удари управляващите по-тежко, отколкото всичко друго в рамките на този кабинет. Успя да бутне министър, два зам.-министри и не кой друг, а шефа на парламентарната група Цветан Цветанов - човека, за когото твърдят, че дърпа всички конци в структурите на ГЕРБ.
За цялото време, в което се разразява драмата с апартаментите, Корнелия Нинова и нейните съпартийци успяха да произведат само няколко лесно пренебрежими изказвания по темата, които макар и отразени медийно, потънаха в целия поток на информация.
Човек очаква, че преди избори основната опозиционна партия би се хвърлила в подобна тема като Петър Стойчев в ледени води и не би оставила дори за момент публичното внимание да се отмести от гафовете на властта, докато възелът не се разплете докрай. Не и според БСП, очевидно.
Партийната телевизия щателно отрази целия случай, но реално мащабна офанзива от лицата на БСП нямаше. Няколко коментара колко лошо и корумпирано е цялостното управление на страната под ГЕРБ и дотам.
Нямаше нито йота от цялостния драматизъм, с който например Елена Йончева представи скандала покрай опростените задължения на една строителна фирма около ремонта на Ларгото, нито изпепеляващия плам, с който социалистите сипеха критики около "Суджукгейта" или аферата с кумове, сватове, съученици и т.н. на Делян Добрев.
Не, този "гейт" беше оставен на самотек - ГЕРБ сами да се обвиняват и оправдават, да твърдят, че са невинни и да подават оставки. БСП тук остана пас.
Вместо тях президентът Румен Радев реши да свика Консултативния си съвет за национална сигурност, който този път да се занимава с "корупцията по висшите етажи на властта".
Съмнително е колко работа на държавния глава е да се занимава с корупцията в един съвет за национална сигурност. И все пак, когато има желание, има и начин, и Радев, за разлика от БСП, не би пропуснал да сипе още сол в раната.
Това, което е парадоксално обаче, е, че именно липсата на стабилна кампания от страна на БСП (и на президента досега) по темата за апартаментите на властта помогна сякаш на скандала да се разгори достатъчно силно и продължително, че да коства на ГЕРБ 4 глави, от които - две са на ключови лица на партията.
И то предизборно. Иначе казано - глухата реакция на социалистите постигна повече, отколкото всичките им координирани и некоординирани партийни атаки взети заедно.
А това повдига един съвсем друг въпрос. Какво можем да кажем за една опозиция, която е по-продуктивна, когато си мълчи, отколкото когато е активна?
Дори и на следващите избори БСП да успее да победи ГЕРБ, то ще е не защото социалистите са извадили програма, в която хората да се припознаят и на която да повярват, а просто защото вече са твърде разочаровани от управляващите.
Това е именно и големият проблем на политиката в България в момента - фактор, от който ГЕРБ упорито продължават да се възползват. Самият Борисов, в своя типичен стил, го изтъкна като продължаваща причина хората да гласуват за партията му - "Не искам да казвам, че сме идеални, но по-добри още няма".
Само дето този добре познат чалга рефрен "Не сме безгрешни, но сме истински", започва да писва все повече и повече.
И хората отдавна са уморени от идеята да гласуват за "по-малкото зло" и да избират неща, в които не вярват, само защото всичко друго им изглежда още по-лошо. И от политически партии, чийто способности стигат дотам, че мълчейки да постигат повече, отколкото с труд и действия.
