"Законът е врата в полето - само лудият минава през нея." - стара българска поговорка, която много добре описва отношението към онези правила, които в очите на обществото (или поне на отделни негови членове) минават за безсмислени и нелепи. Също както новите поправки в Закона за ветеринарномедицинската дейност, които налагат по-тежки глоби за разхождането на едри кучета (над 5 кг) без намордник и каишка.
На какво на бас, че дори и да мине тази поправка, прилагането й ще клони към нулата? И сега е задължително, когато човек разхожда кучето си в парковете (освен на специално отделените за това места) то да е на повод. Да сте видели обаче някой да е бил глобен, задето е пуснал домашния си любимец да побяга?
Та сетете се само колко ще работят новите промени...
За едно са прави законодателите - зачестиха случаите на нахапвания, в които са замесени домашни кучета. Факт е. Както е факт, че агресивните животни трябва да се разхождат с намордници.
Да си мислиш обаче, че ще решиш този проблем, като въвеждаш задължителни намордници за всички кучета над 5 кг, е меко казано наивно. Първо, защото (почти) никой няма да го спазва, и второ, защото просто нещата не стават по този начин.
Има кучета, дори цели породи, при които агресивното поведение не е заложено. Представете си само един френски булдог, който няма желание да се мърда и буквално трябва да бъде извлечен от вкъщи, как търчи с намерението да нахапе някое дете. Или някой бийгъл, който е толкова страхлив, че дори бяга от останалите кучета в парка. Нелепо е. И още повече - няма да свърши работа на никого.
Лесни решения за проблема с агресивните кучета просто няма. Каквото и да става, колкото и намордника да се сложат, майките ще продължат да се притесняват за децата си, а собствениците на кучета ще продължат да твърдят, че "ама то само си играе". Всеки си гледа своето.
Подобни смели решения, които слагат всичко под общ знаменател, са наивен опит, който подминава реалните проблеми.
Може да звучи клиширано, но лоши кучета няма, има лоши стопани. Дори и представители на най-агресивните породи могат да бъдат възпитани като пълни "душички", които дават на малки деца да им пипат ушите, да ги яздят и да ги тормозят по всевъзможни чисто детски начини. Съответно и обратното важи с пълна сила - дори и най-любвеобилната порода може да бъде превърната в звяр, ако собственикът издевателства върху конкретното животно или няма никакво възпитателно поведение спрямо него.
Разбира се, има си и просто агресивни животни, които обичат единствено стопаните си. И към тях трябва да се подхожда също внимателно.
Затова и в този случай, ако искаме наистина работещи мерки срещу агресивните кучета, то трябва да мерките да са насочени по-скоро към стопаните. В момента към общините има регистри с домашните и улични кучета, където всеки стопанин и всички заловени и чипирани безпризорни кучета биват записвани. По-активното използване на тези регистри и задължителните посещения на собствениците на кучета (особено на кучета от по-опасните породи) при ветеринар/кинолог например би имало много по-значителен ефект.
Това ще позволи качествен контрол върху състоянието на кучетата, тяхното развитие, дали демонстрират агресивно поведение и т.н. Съответно при някакви екстремни случаи на видими проблеми с животното, може да се назначи проверка за условията, в които то живее и бива възпитавано.
Ключовият момент тук е контролът. Тези неща да се случват и проверките действително да се провеждат.
Още повече - в България вече от няколко години действа Зоополицията, която се занимава именно със престъпления срещу животни или с участието на животни (Наказателен кодекс: чл. 325а; чл. 325б; чл. 325в.). Само за 4 години регистрираните престъпления по тези членове са се удвоили от 178 през 2014 г. до 349 през 2018 г. Като това се дължи не толкова на ръст в насилието срещу животни, колкото на все по-голямото разпознаване на работата на Зоополицията.
При едно по-стабилно вкарване на момента с прегледите и тестовете от ветеринар и директна връзка със зоополицията при съмнителни случаи тази система би се усъвършенствала дори още повече. А самата полиция ще прави това, което прави и сега, просто по-ефективно.
Важна е и инфраструктурата. Ако искаме да намалеят случаите на нахапвания, неминуемо трябва да има повече обособени места за разходка на кучета, където да се знае, че хората свободно могат да разхождат домашните си любимци, без наоколо да щъкат и малки деца. Или ако има деца, те да са доведени там на отговорност на родителя.
И тук не говорим за едни клетки 10х10 метра, в които са струпани 20 животни, а за малък парк, който да си е обособен за кучкари. Това вече е обаче въпрос на общинско ниво и всяка община и всяко населено място трябва да отговаря за себе си. Но е идея, която си заслужава да се обмисли.
Реални предложения могат да се дадат много и едно наистина сериозно обществено обсъждане по темата, което да излезе от рамките на обикновени форумен дебат "Малки деца vs Кучета", е нужно.
Въпросът е, че то не свършва със слагането на почти всички кучета под общ знаменател и налагането на намордници. Защото това няма да помогне на никого - поредната врата в полето.
