Представете си две кученца, родени в един и същи ден. Едното е чихуахуа, а другото - немски дог. След десет години малкото куче вероятно все още ще има доста живот пред себе си, докато големият му събрат вече може да е достигнал пределната си възраст.
Но защо е така? Защо животните, които са по-големи и изглеждат по-силни, всъщност често живеят по-кратко?
Този въпрос отдавна занимава учените. Изследователи от Държавния университет на Аризона в САЩ смятат, че са открили важна следа. Според ново проучване, публикувано в научното списание Science, отговорът може да се крие в начина, по който стареят клетките на кучетата.
Изследването е ръководено от проф. Ноа Снайдър-Маклър, а в екипа участват още Блейз Маринър и Бриана Маккой. Учените са използвали данни от мащабния проект Dog Aging Project, който проследява здравето и продължителността на живота на домашни кучета.
"Кучетата са изключителен модел за изучаване на стареенето, защото показват огромни разлики в продължителността на живота в рамките на един и същи вид", обяснява Снайдър-Маклър.
Любопитното е, че при повечето бозайници се наблюдава обратната зависимост. Мишките например живеят само няколко години, докато някои китове могат да достигнат почти два века.
При кучетата правилото сякаш се обръща. Колкото по-голяма е породата, толкова по-кратък обикновено е животът ѝ.
За да разберат защо, учените са изследвали проби от стотици кучета и са анализирали милиони места в тяхната ДНК.
Оказва се, че в клетките има своеобразен биологичен часовник. Той не отброява годините като обикновения, а отразява промените, които настъпват в организма с възрастта.
Един от начините да бъде проследен този часовник е чрез малки химични маркери върху ДНК. Те действат като превключватели, които помагат да се контролира активността на определени гени.
С времето част от тези маркери се променят или изчезват. А при големите кучета някои от промените настъпват по-бързо.
Най-интересното откритие е свързано с т.нар. "скачащи гени".
Названието звучи като нещо от научнофантастичен филм, но става дума за съвсем реални части от нашата ДНК. Те могат да създават свои копия и да ги вмъкват на различни места в генома. Обикновено клетките разполагат с механизми, които държат тези участъци под контрол. С напредването на възрастта защитата може да отслабне.
Точно това забелязват изследователите при големите породи.
Според резултатите най-едрите кучета губят средно с около 35% повече от определени защитни химични маркери годишно в сравнение с дребните породи.
С други думи, част от механизмите, които поддържат реда в клетките, изглежда отслабват по-бързо при големите кучета.
"Това е един от най-ясните молекулярни признаци, които сме наблюдавали и които съответстват на добре известната връзка между размера и продължителността на живота при кучетата", коментира Блейз Маринър, съавтор на проучването.
Учените предполагат, че именно тези промени могат да бъдат една от причините големите породи да остаряват по-бързо.
Изследването разкрива и друга любопитна подробност - полът също може да има значение.
При мъжките кучета са установени признаци на по-бързо молекулярно стареене в сравнение с женските. Учените откриват и разлики в начина, по който се регулират определени участъци от Х хромозомата.
"Това беше неочакван резултат", признава изследователката Бриана Маккой.
Според нея откритието показва, че стареенето е много по-сложен процес, отколкото изглежда на пръв поглед.
Но означава ли всичко това, че учените вече знаят как да удължат живота на големите кучета? Засега не.
Изследването показва връзка между размера на животните и определени промени в ДНК, но все още не доказва, че именно тези промени са причината за по-краткия им живот. Възможно е те да допринасят за стареенето, но е възможно и просто да са един от неговите признаци.
Откритието дава на учените нова посока, в която да търсят отговори. И тя може да се окаже важна не само за кучетата, но и за хората.
Четириногите ни приятели живеят в същата среда като нас, изложени са на много от същите фактори и развиват някои сходни заболявания. Освен това остаряват по-бързо, което позволява на изследователите да наблюдават процесите на стареене в рамките на сравнително кратко време.
"Нашата работа предполага, че тези подвижни генетични елементи може да са основна част от процеса на стареене при бозайниците", посочва проф. Снайдър-Маклър.
Според него по-доброто разбиране на механизмите, които контролират тези елементи, може един ден да помогне за разработването на терапии, насочени към по-дълъг и здравословен живот.
Засега обаче най-важното откритие е, че възрастта невинаги се измерва само в години.
Две кучета може да са родени в един и същи ден, но телата им да остаряват с различна скорост. И ако учените успеят да разберат защо се случва това, може би един ден ще намерят начин да подарят на големите ни четириноги приятели нещо, което винаги ни се струва недостатъчно - още малко време заедно.
