Хляб, червен лук и чубрица. Така изглежда вечерята на работничка от държавното оръжейно предприятие ВМЗ-Сопот. Екстри няма, но това не пречи тройната комбинация да е подарък за премиера и министъра на икономиката.
Поради липса на заплати от септември насам, жената едва намира с какво да се прехранва. Както и около 2000 нейни колеги, които от три дни протестират. Начело са децата им с прочувствения лозунг "Гладни сме".
Междувременно висшият държавен апарат се занимава с обобщения и анализи за 2012 година, класация на най-добрите политици, парламентарните скандали и какво ли още не. И избягва неприятния въпрос как се живее два месеца само със 60 лв.
Стачниците настояват Бойко Борисов да отиде при тях на крака и да види как са принудени да работят. До последно виждат Спасителя в него. Само дето той обича да повтаря, че трябва да стискаме зъби по време на криза, че благодарение на това сме в топ 3 на най-стабилните страни в ЕС по макроикономически показатели, че у нас се живее добре ... Пък и напоследък е уморен.
А оръжейниците са прекрасен пример, че страната ни е най-бедната в ЕС - последна по покупателна способност и дял от БВП на глава от населението. Не е нужно да ги питате харесват ли новите магистрали, когато хладилникът им е празен.
Въпреки отчайващото бездействие на властта, бедстващите оръжейници не са забравени. БЧК ще им достави храна, а кметът Веселин Личев убеждава дружествата да не спират тока и водата на семействата, които работят във Вазовските машиностроителни заводи. Поне някой мисли за тях.
Протестиращите искат спешно да получат заплатите си, за да могат поне да посрещнат празниците. Нали по Коледа стават чудеса. Иначе ще останат с хляб, лук и чубрица.
