"Скапах се! Това може да убие всякакъв ентусиазъм! Това може да те откаже да правиш каквото и да било! Организирам бенефис, обещах си, че първите пари, които съберем, ще ги дарим на този фонд, защото уж е под държавен контрол... И сега - пляс през лицето! Някой може ли да ми обещае, че утре, когато дарим 50 000 лева, те ще отидат само и единствено за нуждаещите се деца!?"
Това написа волейболистът Владо Николов в страницата си във Facebook след показните арести във Фонда за лечение на деца в чужбина.
Няма начин да не сте видели репортажите: държавни служители с белезници начело с директора им Павел Александров, люти обвинения срещу "организирана престъпна група", която "краде от последния шанс за живот на деца". Разследването е по сигнал на министъра на здравеопазването Петър Москов.
Кадри на МВР-Пикчърс с раздиплени пачки от обиска на частни жилища се сменят със сърцераздирателни истории на тежко болни малки пациенти.
Отбрани медии дори сложиха "пликове с пари от подкупи" в ръцете на "главатаря на групировката" във Фонда, набеден за всички грехове на здравната система.
Дори когато на следващия ден прокуратурата опроверга официално слуховете за искани подкупи от родители на болни деца, никой не счете за нужно да се извини за дезинформацията - поне на аудиторията си.
Ударът по общественото доверие към Фонда е оглушителен.
Колкото повече факти излизат на бял свят обаче, толкова повече растат съмненията, че поръчителите на спецакцията не само са се престарали, а и нанасят щети съвсем целенасочено.
ГДБОП и прокуратурата "избродираха" (по Борисов) демонстративна акция в традицията на най-творческите дръзновения от времето на Цветан Цветанов. Още на следващия ден обаче всички арестувани вече бяха на свобода, а трима от тях дори не бяха обвинени.
Нито МЗ, нито прокуратурата отговориха за какъв период е нанесена предполагаемата вреда на бюджета от 200 000 лева, нито защо държавата не се е намесила да прекрати предполагаемите вредоносни "комисионни" договори още когато са сключвани - а именно преди 5-10 години.
Нито МЗ, нито прокуратурата обясниха защо въпреки сигналите на Таня Андреева за предполагаеми административни нарушения на Павел Александров през 2013 г. няма разследване, обвинение, дело и присъда срещу него.
Най-странното е, че здравният министър Петър Москов дори не пожела да излезе да защити работата на институцията, която всяка година осигурява лечението на над 1000 деца с тежки болести и в която работят най-добрите педиатри в България - при това, доброволно.
Никой не подкрепи гласовете на лекарите, журналистите и родителите, които заложиха професионалния си авторитет, за да закрепят доверието във Фонда за лечение на деца.
Бившият служебен министър Мирослав Ненков (който със сигурност не може да бъде обвинен в службогонство и политически пристрастия) го каза най-точно: Тази акция не е нищо друго освен един кален мехур. Интересно кой точно го наду. Още по-интересно е кой го пусна по най-калното нанадолнище на медиите.
След този скандал нито проф. Владимир Пилософ, нито Павел Александров, нито Петър Москов могат да възвърнат доверието към институцията, независимо какви усилия полагат.
Фондът за лечение на деца в чужбина се превръща в следващия Фонд за научни изследвания - източник за скандали, от който никой да не очаква много.
За това родителите на деца, нуждаещи се от лечение, могат да „благодарят" на Министерство на здравеопазването и здравния министър, поръчали шоуто. Сметката ще платят онези, които са най-уязвими.
