Ако сте очаквали, че Корнелия Нинова ще излезе с високо вдигната глава и ще подаде оставка за загубата на изборите, сте наполовина прави.
Че оставка има - има. Нинова публично заяви, че поема отговорност за загубата на БСП на европейските избори. Пое я и я разпредели върху цялата партия с всичките й местни ръководства.
Самата Нинова отново ще се кандидатира за лидерския пост, с надеждата, че силните играчи от Пленума няма да й скроят шапка и ще оставят членската маса да я преизбере.
Част от "другарите" обаче точат ножове и се готвят за 15 юни, за когато е свикан партийният конгрес. На него ще се решава какво ще прави БСП с бъдещето си, как ще избира лидера си и какъв точно ще бъде този лидер - временен или постоянен до май 2020 г.
Гергов, Миков, Дъбов, Мерджанов и компания все още не могат да простят Нинова факта, че тя сложи таван на мандатите в парламента и ги изолира от ръководството на партията.
Авторитарният стил на управление на Корнелия Нинова се основаваше предимно на идеята, че тя знае правилния път към победата. Когато това твърдение беше опровергано (за втори път след парламентарните избори през 2017 г.), основата на управлението й на върха на партията бе разклатена. Избутаните встрани стари кадри се готвят - ако не за триумфално завръщане - то поне за отмъщение.
Две години изчакваха тази стъпка накриво, за да излязат напред и да поискат реванш. Сега Нинова подаде оставка, но не и по желания от тях начин.
Едва поела отговорност за загубата, тя обяви, че ще поиска нов мандат, който да й позволи да води и кампанията за местния вот.
И сега започва истинската битка за БСП - старите кучета срещу действащото ръководство.
Със сигурност позициите на Корнелия Нинова в партията все още са силни и мнозина ще се хванат за успокояващите й думи, че представянето на социалистическата партия не било чак толкова лошо. Фактите тук говорят - социалистите имат вече един мандат повече и дори успяват да вдигнат броя на гласувалите за тях спрямо предходните европейски избори. Според Нинова - дори са сред 5-те водещи партии в семейството на европейските леви ПЕС.
Въпреки това тя удобно забравя да спомене контекста на предишния вот за Европейски парламент през 2014 г., дошъл по времето на премиера Пламен Орешарски. Тогава БСП беше в една от най-ниските си точки на доверие, а изборите бяха своеобразен вот на недоверие за правителството (2 месеца след тях Орешарски най-после подаде оставка). Да не говорим, че тогава на картата се появи и АБВ на Първанов, Румен Петков и Калфин, за да вземе още проценти от вота за социалистите.
С други думи - не е кой знае какъв успех за БСП да вдигне резултатите си спрямо кризата от самия край на лидерството на Сергей Станишев. За разлика от 2014 г. сега пътят пред победата беше разчистен за БСП, докато основният съперник ГЕРБ бе раздиран от скандали и липса на доверие. Ако червените се бяха възползвали от този рядък шанс, въобще нямаше да говорим за бунт в партията.
Но реалността е друга. И дори в тази изгодна позиция "Позитано" 20 отново пропусна мишената.
Нинова може и да обвинява ГЕРБ за използване на цялата държавна машина за победата им, но истината е, че БСП със сигурност не направи много, за да постигне успех - парламентарната група изчезна от Народното събрание, Нинова превърна враждата си със Станишев в първа грижа на партията, европейската листа на БСП допусна стратегически и тактически грешки в публичното си поведение, които ликвидираха първоначалната им преднина.
Предлаганата алтернатива от вътрешната опозиция - избор на временен лидер, който просто да довърши мандата на настоящия, поставя БСП пред не особено приятната възможност да се изправи на местния вот срещу ГЕРБ начело с нов председател, чийто пост ще бъде оспорен още през май догодина.
Това означава твърде много несигурност, особено на фона на разколебаването от загубата сега.
Жестоката битка, която се очертва около 15 юни (а вероятно и след това) изправя партията пред угрозата да запише още едни "дъждовни" избори заради другарските нападки, обвинения и подмолни удари. А втори разгром на кметския вот ще е съсипващ за БСП, доколкото представителството в местната власт е доста по-значително (в чисто партиен план) от това в ЕП.
Ще даде партията втори шанс на Корнелия Нинова? Или ще се настрои за ново начало и междинен председател, който да отнесе вината за предстоящото ново изпитание?
Между авторитарно настроената Нинова и кръга на старите кучета като Станишев, Миков, Гергов и Дъбов - за БСП алтернативите са малко и нито една от тях не изглежда особено приветлива.
Ако някой трябва виновно да забожда нос в земята, това не е Нинова, а Станишев, заедно с другите, т.нар. от автора "стари кучета". Точно тази, неолиберално настроена кохорта е един от основните проблеми на БСП. И чест прави на Нинова, че поне направи опит да се опълчи срещу тях. Като жена, тя сигурно интуитивно усеща, че нещо не е наред и не се уплаши да го афишира. А това, с "авторитарния" и стил е изсмукано от пръстите, непотвърдено с нищо твърдение. Просто текст за обем. Шамарът, за който спомена президентът Радев, касае и БСП и в частност - Станишев, за който отдавна е ясно, че няма нищо общо с лявото и със социалното. Като шеф на тази партия той действаше така, сякаш беше поел твърд ангажимент към някой да я унищожи. И почти успя. А българите решиха много мъдро да играят "пас", след като зорлем този "социалист" беше включен в листата. Станишев, Пирински, Овчаров и компания, наречени в текста "стари кучета", са типичните представители на т.нар. "хайверена левица", т.е. - на практика патерици на едрия финансов капитал. За това въведоха плоския данък и някои други законодателни мерки и решения в услуга на едрия бизнес. Такива типове въобще нямат място в партия с такова име. А проблемът на Нинова въобще не са глупостите, изписани по-горе, от Александър Петров, за който, хм, но все ми се струва, че това не е истинското му име. Може би защото съм чел и някои други негови "материали" публикувани тук, все ме гложди някакво съмнение, че тази персона е българин. Може би истинското му име е Сандер Тасларъ или нещо подобно ... Не знам, може и да бъркам. Но да се върна на Нинова - проблемът е, че липсва идея, цел, хоризонт, около която да се обедини не само партията и нейните структури, но и хората. Ако това стане - тогава въобще няма да има нужда нито от кампании, нито от телевизионни дебати, нито от спецове по пиар.
Това, за което говори по-долният коментатор никога не може да се случи в тази партия, по-скоро мафиотска групировка, една глутница, готова да разкъса некадърния си водач при всяка негова грешка. Нинова сама падна в капана, който подготви за политпротивника. Обяви тези избори едва ли не за борба на живот и смърт, като единствената и цел в живота и е властта, тя се опиянява само от тази мисъл. Тъй като еднолично вземаше всички решения откакто е на власт в кликата, редно е и еднолично да поеме отговорността, да се скрие на село и да усвои някаква професия с каквато да може честно и почтено да си вади хляба.
2 Онуфрий | 28.05.201923:06 Отнсоно сблъсъка на "либералното" и "консервативното" в БСП ще ви го обясня възможно най-просто: социализъм + национализъм = националсоциализъм ---------------------------------------------- О, да. Ама разбира се. Това е възможно най-профанското обяснение на "сблъсъка". Може би защото следното неравенство се приема за уравнение - националсоциализъм НЕ Е РАВНО на фашизъм. Справка - ситуацията у нас. В момента е налице фашизъм, без да има националсоциализъм.
Ами, колега Дедо Гошко, Ти може би си по-информиран от мен. Моите впечатления са единствено като на страничен наблюдател - от телевизия, интервюта, разни медии. Не съм член на БСП и нямам информация "от вътре" както се казва. Като чета поста ти, не намирам и особено големи различия в мненията ни. Основният проблем на тази партия си остава - тя още не е наясно със себе си и още не се е определила категорично за какво точно ще се бори и чии интереси ще защитава. Но мисля, че точно при Нинова се появиха първите "лястовички" в тази посока. Колкото до това, че тя била раздалечила партията от ПЕС - лично аз за това бих я поздравил. Именно ПЕС са патериците на неолиберализма и на едрия финансов капитал, за които писах в предишния пост. Именно нейният председател беше "за" приемането на Истанбулската конвенция. Намирам това раздалечаване единствено като полезно. А включването на председателя на ПЕС в листата - за вредно /както се и оказа/. Относно авторитарния стил - тук или се демонстрира непознаване смисъла на някои понятия или се преиграва. Първо, авторитарен изобщо не означава диктаторски. Второ, организационната структура на БСП е такава, че не позволява авторитаризъм или диктаторство. Трето, всеки ръководен пост - председател, директор, шеф и пр. предполага изначално някаква степен на авторитарност иначе се обезсмисля ръководната му позиция по принцип. И четвърто - "авторитарен", "авторитарно" и пр., все пак идва от "авторитет", за какъвто, разбира се, в случая с Нинова е все още рано да се говори. Но на това, четвъртото, обръщам внимание, за да можеш по-добре да схванеш разликата.
7 Онуфрий | 29.05.201923:32 Безразборната употреба на думата фашизъм е характерна за феновете на червеното и лявото. ------------------------------------ Ще ти се. Само че не е така. Употребата на тази дума не е безразборна, а напълно уместна. Пълно е с доказателства и по трите точки, които си измислил/а/. Вече няколко пъти пиша какво означава фашизъм и явно не е достатъчно. Това е власт на финансовия капитал, най-общо казано. Когато финансовият капитал подчини на своите интереси всички държавни институции, може да се говори и за срастване на партия с държава, и за бракосъчетание между двете, и за каквато друга фрапантна фраза ти дойде на ум, но това не променя същността. В условия на фашизъм, някои веселяци продължават да говорят за "бизнес", забравяйки, че тази дейност предполага съществуване в конкурентна среда, каквато у нас няма. А за "срастването" - ето ти няколко примера: - Ще плащате задължително такса битови отпадъци, но на частник. И ако не платите - жална ви майка. А от своя страна частникът ти заявява, че приема да изхвърля само огризки от ябълки, щото всичко друго му разваляло машините, а той трябвало да печели. - Ще плащате задължително застраховка, но на частник. И ако не платите - жална ви майка. И да не дава Господ да ти се наложи да предявиш иск за застрахователно обезщетение. Няма да го получиш. Адвокатите за какво са? - Ще получавате пенсийката си от 200 лв. или лептата от 680 лв. задължително по бакова сметка, за да може банките да гушкат комисионни. Щото иначе са живи загинали. Но ако в Люлин някой не си върне кредита, те може да нахлуят безнаказано при някой в Младост и да му вземат телевизора и хладилника, щото те са твърде велики, за да загубят. И всичкото това, по-горе, се вменява като задължение със закон, а не е свободен избор, както би трябвало да бъде. Т.е., държавата със закони осигурява "бизнес" и печалби на частни играчи - монополисти или тук-там - картели. Но нищо де - ти продължавай да търсиш срастване на партия с държава. Идеологизирането също е факт вече 30 години - всичко трябва да е частно, защото всичко частно е по-добро и по-хубаво, а държавата винаги е по-лошия стопанин. В резултат на тази идеология можеш да чуеш, че еди кой си правел сирене не от мляко, а от палмово масло с бактерии, но да не му споменаваме името, щото е частник и трябва да го пазим. Преди 40 години винаги беше прав клиента, докато сега винаги прав е частника. Той е безгрешен, праведен по презумпция. Накрая - ето ти и един виц по въпроса: Какво е комунизъм - имаш две крави, държавата ти ги взима и след това ти дава мляко Какво е социализъм - имаш две крави, държавата ти взима едната и я дава на съседа ти, който няма. След това изкупува от вас толкова мляко, колкото и дадете. Какво е фашизъм - имаш две крави, държавата ти ги взима, след което тя или частник-монополист ти ПРОДАВАТ мляко, което ти си длъжен да купиш, дори и ако не ти трябва. И последно - отдавна в развитите страни социолози и политолози говорят за глобо-фашизъм.