Среден 3,42 е средната оценка по математика на 48 000-те шестокласници, които се явиха на изненадващото национално входно ниво, което Министерството на образованието спусна на училищата в началото на учебната година.
Резултатът е нисък, но пък показва какво е реалното ниво на шестокласниците в обичайното ежедневие - трагично.
Информацията за извънредното входно ниво по математика се появи изневиделица, малко преди то да се проведе. От Министерството на образованието обясниха хода - от чиято спешност по традиция се оплакаха и родители, и учители - като "диагностика на системата на национално ниво".
Тоест да се види наистина ли са толкова зле децата точно в този етап на средното образование, и евентуално да се предприемат мерки за подобряване на окаяното дередже на знанията им по математика.
••• До известна степен проблемът е и тук:
Е, толкова зле са и може би по-зле в сравнение с резултатите от други национални изпити като външните оценявания след 4-ти и 7-ми клас и матурите за финал на средното образование.
3,42 е безпощадна оценка не само защото е плачевно ниска, а защото показва обективно състоянието на знанията на шестокласниците, а покрай тях и огромната дупка в образователната система.
3,42 е обективната оценка на самата система.
Защото това е изненадващ тест, за който никой не се е готвил, не е ходил на допълнителни уроци, не е решавал тест след тест за тренировка и не е бил надъхван месеци и години наред да мисли за него като за огън заради дефинитивната му важност му за успеха в живота.
Тест, от който нищо не зависи, напротив - ако учителят и учениците не харесат резултатите от него, оценките дори не се вписват и нямат никакво значение за успеха.
Тест в началото на учебната година, когато всички още са на ваканционен режим и някак си са успели щастливо да забравят всичко, преподадено предната година. В момент, когато 12-годишните навлизат все по-дълбоко в пубертета и в главите им кашата е по-хаотична и доминираща от обичайното.
Тест, който се прави в непозната среда - онлайн.
В който обаче има нормални задачи от материала от предната година, и - поне на теория - не би трябвало да доведе до среден 3 на национално ниво.
Обаче се получава точно това, когато няма предварителна подготовка, няма морков или тояга. Действителните знания и уменията на средния шестокласник са за тройка.
Според Министерството на образованието, което се зарича да нанесе нужните корекции, за плачевния резултат има няколко обяснения.
До 4-ти клас всички деца се представят далеч по-добре, дундуркани от една класна и обучавани по далеч по-щадящ и съобразен с възрастта и интересите им начин.
В 5-ти клас идват шок и ужас, учителите са различни, материалът рязко става по-труден и отвлечен, но за сметка на това се изсипва с бясна скорост по още повече предмети. Има и бонус - нерядко е скучен, поднесен по дори още по-скучен начин, а за да навлезе някак си в главите на децата се разчита и на преговори и домашни, а не на упражнения и практически занимания в час.
Полека-лека децата започват да се губят из цялото това "знание", а най-вече им се губи смисълът от престоя в училище. Така падат резултатите по всички предмети, не само по математика, изчезва и дисциплината в час, и изненадваща проверка показва колко драстично плачевна е картината.
По-конкретно: 689 шестокласници са успели да решат теста за максималния резултат. Едва 4179 от 48 хиляди имат пълни точки на задачата, която изисква изчисляване на разход на гориво и прилагане на проценти в реална ситуация. Цели 7638 са се справили отлично със задача със свободен отговор, която иска логическо мислене за обмен и размер на телата.
Проблемът тук не са тройките, а това, което стои зад тях - фактът, че в главите на стабилна част от учениците не е останало нищо от това, което им е било преподавано.
Благодарение на което те нямат елементарна база за анализ и критично мислене.
Но не защото са забити по цял ден в телефоните си, защото са родени по-глупави или отгледани по-разглезени. А защото са продукт на неработеща система, която не отчита, че обучава деца в XXI век с принципи и методи от XX. И отказва да приеме, че се налага да се реформира и нагоди спрямо наличните ученици, а не те спрямо нея.
И което значи и че след като мине пикът на зубренето и зора след външното оценяване в 7-ми клас, всичко набито там по спешност и необходимост, отново ще изчезне. Ще възкръсне за кратко покрай матурите, за да умре окончателно ден след това.
Докато всички вкупом се тюхкат, че се е пръкнало поредното тъпо поколение, което навлиза на българския пазар на труда. Или бяга от него.
