Който спал - спал. 15 септември приближава неумолимо и наред с олелията и омразния шопинг тур за старта на учебната година се връща и времето на болезнено ранното ставане сутрин.
За ученици и родители с повече късмет то може да е чак в 7 и дори 7 и нещо часа. Тези с късата клечка се връщат към режим на събуждане около 6.
Защото все още има училища у нас, в които учебният ден започва малко след като са станали кокошките - 7:30 часа.
Наскоро министърът на образованието Красимир Вълчев обяви, че отново ще препоръча на училищата да изместят старта на учебния ден. Анализите показват, че мотивацията за учене и резултатите на децата се подобряват при половин или един час по-късно начало на учебния процес, припомни той.
И отново за някои училища препоръката ще си остане за общо сведение - най-малкото защото в над 200 школа у нас все още се учи на двусменен режим, което налага и по-ранното начало за първата смяна.
••• Системата е изтъкана от проблеми:
Те са малка част от над 1900-те училища в страната, но и там, където се "ширят" в една смяна, също обичайно часовете започват в 8, особено за по-големите ученици. Ако те не живеят близо и се налага да пътуват, това отново значи ставане поне в 7 сутринта. Може и по-рано.
Това е издевателство.
Да, за някои родители, които водят или карат децата си на училище, 07:30-08:00 ч. може да е удобно време, за да могат да идат на работа след това. С това всички крехки предимства на ранния режим се изчерпват, а и в крайна сметка най-важните в образователния процес са учениците, а не родителите.
И целта на този процес е те да се образоват и социализират. Или в българския вариант - да преминат оптимално този етап от живота и обучението, с добра диплома и минимум омраза към институции, йерархия, социални структури и задължения.
Ставането в 6 сутринта, което обичайно не се налага и на повечето възрастни, не помага изобщо за тези цели.
Масово децата и тийнейджърите ходят полубудни на училище, а някои директно спят там. Хроничното недоспиване води до липса на мотивация и концентрация и последващи по-лоши резултати. В най-добрия случай. Недоспиването може да причини и редица здравословни и поведенчески проблеми.
••• Още малко "радост" по повод 15-ти септември:
А най-неадекватното лекарство е "да се научат да си лягат рано". Както и мотивирането на издевателството с "да се учат на дисциплина от малки".
Защото въпросът съвсем не е само до дисциплина и ранно лягане. Малките деца имат нужда от повече сън, тийнейджърите - също. Проучвания сочат, че при вторите става дума за промени в биологичния часовник - те просто не са в състояние да заспят с кокошките, както е и с немалко възрастни.
Но извън чистата физиология основният въпрос е "защо".
Защо да е основополагащо за каквото и да било да си лягаш и заспиваш преди 22 часа? На какви точно ценности учи това и колко по-разглезен и неподготвен за живота ще станеш, ако си лягаш в 23 часа?
Особено след като виждаш, че собствените ти родители лягат и стават по различно време и пак са прокопсали някакси в този живот?
••• Изискванията на училищата могат да бъдат чисто безумие:
Защо да трябва да се чувстваш наказан да станеш преди изгрев, да изкараш до ранен следобед в училище, след това да пишеш домашни, да идеш на някоя тренировка и накрая да си легнеш веднага след вечеря, за можеш пак да станеш в 6?
Това е казармен живот и не учи на дисциплина, а на омраза и към училището, и към всякаква организирана форма на труд и дори към всякакви норми.
И обратното - дисциплина не се учи с изтезания и безумни изисквания, а със структурирано ежедневие, следване на работен режим и създаване на мотивация. Което спокойно може да става и без денят ти да започва в 6 часа и без да водиш живот на навита пружина.
Естествено, не става дума за изпадане в също толкова непродуктивната крайност на глезене, щадене, треперене и безкритично оставяне на детето да зяпа телефона си до полунощ.
А че просто не бива да забравяме, че ако ние не сме машини, няма как да изискваме от децата да бъдат.
