Аборт? Едва ли има жена, която не притръпва при споменаването на тази дума.
Не слушайте становището на ловчанския митрополит Гавраил, което грешно бе сметнато за всеобщо за цялата Българска православна църква. То приема, че абортите показват как "забременяването е лесно отстранимо".
Оказва се, че мъже, облечени в черни раса и със златни ролекси на китките си, настанени удобно в тронове и задни седалки на Ролс-Ройси, порицават жени, които може би току-що са преминали през кошмара на живота си или им предстои да го направят.
Не, абортът не е прищявка и не е посещение в СПА-салона.
Но в името на подкрепата на "традиционните семейни ценности" и "вярата" се представя така. Заклеймява се като смъртен грях от хора, които влизат в църква два пъти годишно. От мъже и, по-лошото, от жени, можете да чуете мнението, че веднъж забременяла, жената е само инкубатор и не бива да протестира много-много. Камо ли да се опитва да промени положението си.
Тялото й вече не е нейно, напротив. То трябва да стане крепост в борбата с демографската криза. То е на обществото. А ако иска аборт - то тя е убийца, без съзнание за род, родина и религия. Оруел би бил очарован какви висоти на колективизъм сме достигнали тук, в България, поне в мисленето си.
А ако жената има постоянен партньор, но не желае детето, ще изслуша и куп "благочестиви, добродушни" постулати.
Ще чуе мъдрото "Ти го роди, все ще го отгледаме". Или практичното "Ще усвоите терасата, все ще спите някак си". Или носталгичното "Едно време са спали в една стая, пак хора са станали". Или оптимистичното "Майка ми ме е родила на 17, ей на, човек съм станал".
Всеобщото мнение е, че отрицателният прираст лесно ще се пребори така - със забрана на абортите и с деца, изгледани от баби и дядовци, по ъглите и усвоените кьошета, с родителите, които едвам свързват двата края между матурите и сесиите или с вечна носталгия по живота им като млади.
Раждат се полужелани-полунежелани деца като котенца на Шрьодингер.
В целия този наратив е плашещо колко хора започнаха да говорят в първо лице, множествено число. За тях всичко е общо. Твоята матка е тяхна.
Някои казват по-деликатното "утроба". Няма нужда от деликатност при подобна тема. Няма нужда от деликатност, когато някой казва "Ние не ти даваме да направиш аборт, ние смятаме, че не редно, ние мислим, че е убийство".
Няма "ние" тук. Детето не е "неизбежното зло", детето не "се случва". Детето не е тяхно.
Майката, в най-добрия случай с участието на бащата, решава дали това дете да дойде на бял свят. И ако не иска, най-добре е да й бъде предоставена адекватна медицинска помощ, а не закостеняла религиозност, която смята, че въздържанието е най-добрата възможна форма на контрацепция.
А и след като Българската православна църква или по-точно - средноевропейски митрополит Антоний мисли, че дори и при бременност след изнасилване има място за дебат, за какво да спорим?
Според него църквата може да "работи" с изнасилено момиче, за да го убеди да запази плода. Може пък детето да е здраво, казва отчето, понеже по нашите ширини най-важното като че ли е да е на два крака, с по 10 пръста на краката и ръцете, а другото - няма значение.
Цялата тази криза на разбиранията за лични права и свободи започва ужасно да напомня на някаква антиутопия в стил "Историята на прислужницата". Ще раждаме на всяка цена в името на народа, в бедност и богатство, добро и зло, докато смъртта ни раздели.
Е, не искаме...
