Винаги сме се възхищавали на хората, на които не им трябва ден за размисъл. С тиха завист наблюдаваме патоса на онези, които вярват непоколебимо в своята -филия или -фобия, виждат себе си в посланията на съвсем конкретен политически играч и правят изборите да изглеждат лесни.
А изборите сякаш стават все по-трудни - особено за хората, които покрай трупането на знания, трупат и печал.
И все пак въпросът "Защо да гласувам" има съвсем рационален отговор. Не, не защото в Изборния кодекс пише, че е задължително или защото вотът представлява "изпълнение на гражданския дълг".
Всеки избор е игра, чийто резултат може да бъде положителен, стига да познаваш правилата й.
За всички, които все още се колебаят дали да гласуват или да пишат 26 март "дъждовен", ето няколко идеи:
1) Със или без вашия "мълчалив протест" нова власт ще има
Нито една политическа система не търпи празни пространства. А и българската конституция не предвижда долна граница за избирателната активност, под която изборът е невалиден.
С други думи: дори пред урните да се явят само стада от "купени" избиратели, парламентът ще се свика. 240 души ще се закълнат като "народни" представители, независимо че ще представляват себе си и крепостните си селяни. Тогава вече жална ни майка.
2) Колкото по-рядко гласувате, толкова по-рядко ще виждате интересите си защитени
Всяка партия разполага с инструменти, чрез които измерва шанса да ви накара да пуснете бюлетина - съответно, преценява дали има смисъл да влага съществен ресурс, за да ви разубеждава чрез конкретни обещания.
Няма значение дали сте мъж, жена, интелектуалец, общ работник, пенсионер, майка с количка, идеалист, циник, ироничен хипстър или изборен турист - гласът ви тежи точно толкова, колкото на всеки друг пълнолетен български гражданин.
Това, което ви отличава на радара на политическите партии, не е банковата сметка или дипломата, а въпросът дали сте готови да се ангажирате, като упражните правото си на глас. Колкото повече, толкова повече.
3) Гласуването е стратегия
Един глас в повече може да разбърка картите на всички играчи на масата - особено в днешната ситуация на "къси дистанции" между партиите.
Не забравяйте, че разпределението на силите в парламента е функция от избирателната активност. Кой ще прескочи бариерата, кой ще падне под чертата, кой ще е следващият "разпределител на порциите" и кой ще се добере до златния "1 процент" за държавна субсидия - зависи най-вече от това дали ще се разходите до кварталната секция.
Ако не разпознавате отявлен фаворит, сменете перспективата. Винаги можете да намалите шансовете за успех на вражеския отбор, като гласувате интелигентно.
И не казвайте, че няма избор - просто не е вярно в ситуация на 21 политически сили с общо 4725 кандидат-депутати и доказано работеща възможност за пренареждане на листите чрез преференциален вот.
4) Този път всички имаме какво да губим
Следващите четири години ще са "интересно време" - за съжаление, в смисъла на онази прокобна китайска клетва. А слабото правителство, излъчено от парламент с представителност под критичния минимум, няма да доведе до нищо друго освен до тежки щети.
През следващите месеци ще трябва да се реши каква ще бъде новата избирателна система, ще се направят първите тестове на електронното гласуване, ще се избере ключов нов състав на Висшия съдебен съвет (и нов главен прокурор малко след това), ще се реши насоката на разпределение на еврофондовете за 7 години напред, ще се договаря стратегическият интерес на България след Brexit и т.н.
Опитайте се да си представите бъдещия министър-председател на масата за преговори между Тръмп и Путин - сами ще разберете, че не сме в позиция да неглижираме изборите на 26 март.
5) Изборите не са Евровизия
Не говори добре за самочувствието на една нация фактът, че населението й пуска повече sms-и за анкети в риалити програми или DMS-кампании, отколкото действителни бюлетини на парламентарни избори. Вотът не е социологическо проучване или викторина. Не е лексикон или лотария.
От избора ви зависи дали ще плащате ниски или високи данъци, дали полицията ще ви пази или ще ви мачка, дали децата ви ще бъдат първи или последни по функционална грамотност в Европа, дали трудът ви ще получава адекватно заплащане. Въпрос на приоритети.
И един съвет за начинаещи: Не се вживявайте прекалено много в резултата.
Загубата на партията, за която гласувате, не е ваш личен провал. Победата й също не гарантира, че след месец няма да се разочаровате драматично при първия казус "или го гласуваме, или правителството пада".
Дори да сбъркате в преценката - ще имате възможност да се поправите и да отмъстите за излъганото доверие.
Това й е хубавото на демокрацията. Възползвайте се, докато все още я има.
