Преди точно около 20 години на масата в едно швейцарско шале научих железен принцип - никога не говориш с чужди хора за това с кого спиш, колко получаваш и за кого гласуваш.
Принципът всъщност може да се чуе и в почти всяка друга държава на запад от Белград.
По-важното е, че трите точки се спазват еднакво ревностно и се приемат за еднакво интимна информация, която не се оповестява току-така. Всъщност, най-разумно е да не се оповестява въобще.
Вижте положението в България - вече има не само приятели, а и семейства, които не си говорят, защото за изпокарани за политика.
Причината е в изконната българска традиция всеки да смята, че неговата гледна точка е единствената вярна и да държи да я натрапи шумно на възможно най-голям кръг от хора. Не само шумно, а и с упоритостта, с която овен си бие главата в оградата.
С ината на щраус, удобно забил глава в земята, но с гордо стърчащ отгоре задник.
Резултатът е налице и на по-дребно, но и на национално ниво. Както казах, в личния си живот прекомерно много българи са на нож с хора, с които допреди да заговорят за политика са били близки. В по-общ аспект народът е толкова разединен и фрагментиран, че дори електоратът на една и съща партия понякога се кара помежду си.
Ако това не е достатъчно лошо, идва следващото - пренебрежимо малко са онези, които са сменили политическата си ориентация заради спор по темата.
Дали сме по-мъдри от швейцарците? Не мисля, а и не си личи да е така.
Просто там, по на запад, са осъзнали, че разговорите за политика извън възможно най-интимния кръг от хора не водят до нищо продуктивно. Те могат да съсипят приятелство, да разтурят семейство, да провалят добра сделка. И защо?
За да бием собствения барабан и да смятаме, че сме най-прави от целия свят. А може, по-иначе може, както е казал поетът.
Малко автоцензура винаги може да бъде наложена. Както по темите за споделянето или несподелянето на кревата с някого и за парите в банковата сметка, така и за политическите ни предпочитания. Първите две никой интелигентен човек не ги обявява напосоки, време е и за третото да важи същият принцип.
Пък ако някой нетактично ви попита за кого ще гласувате, с усмивка отговорете, че предпочитате да не споделяте. Прекалено лично е.
Така ще ги стигнем... швейцарците, че и немалко от европейците.
Пък ако много ни се спори, теми - дал Бог, от футбола до Хелоуин и има ли той почва у нас. От това слага ли се аспирин в туршията до питането къде, все пак, ще сме на Нова година.
Политиката от своя страна също може да е чудесен повод за дискусия, само че не в смисъла на отбелязване на номер в квадратче. Тя е фин сбор от държавна стратегия, геополитическа ориентация, вътрешни държавни казуси и още много.
И по този начин тайната на вота си остава тайна, а ние да сме над нея извън тъмната стаичка.
