На 27 юни стават шест месеца от началото на ваксинационната кампания у нас, но "чествания" едва ли ще има.
Причината е повече от очевидна - имунизацията в България не върви с желаното темпо.
След шест месеца и 4 одобрени ваксини от Европейския съюз (ЕС) заявките на предишния министър на здравеопазването Костадин Ангелов за колективен имунитет от 70% имунизирани срещу COVID-19 все повече звучи като красива фантазия.
В събота, 26 юни, например са поставени едва 3107 ваксини. И тук става дума за цялата страна.
Според данните на Европейската агенция по контрол на заболяванията в България са доставени общо 4,7 млн. дози, но са използвани малко над 1,7 млн. (или 36%, докато средно в ЕС около 85% от доставките са оползотворени). Над 1,5 млн. дози отлежават в хладилниците на регионалните инспекции, а проблемът е не просто организационен - интересът към ваксините е слаб. Някои лични лекари вече алармираха, че забелязват спад в търсенето.
Тенденцията изпъква и през броя на новите ваксинирани - от началото на май по около 60 000 души седмично получават първа доза, а по-голямата част от общия брой поставени дози са всъщност втори. С тези темпове ваксинирането на 70% от населението, каквато е целта на ЕС до юли 2021 г., би се случило през юли, но догодина.
Всъщност, ако скоростта не тръгне нагоре, към средата на септември, когато рискът от нова вълна ще се повиши значително със захлаждането на времето и връщането на децата на училище, България ще е успяла да имунизира около от 20%-30% от населението си.
Числата са ясни - ваксинационната кампанията до момента в България не може да се похвали със забележителни постижения, а единственият лъч надежда за здравното министерство е с напредването на летния сезон и свободата за напускане на страната, който сертификатът за имунизация срещу COVID-19 дава, да се увеличат и желаещите за ваксина.
Извън пътуванията обаче, нито един от аргументите не успява да убеди по-голямата част от сънародниците ни да се ваксинират и кампанията върви бавно към задънена улица. Поставянето на пунктове за имунизация на летището, в моловете и по парковете не помага особено. Билбордовете и рекламите също не промениха нагласите.
България остава шампион по ваксинационен скептицизъм и вероятно една от предпоставките е, че свикнахме да живеем с вируса.
COVID-19 се превърна в част от ежедневието и обичайна тема за разговор като променящото се време. Пандемията се обсъжда от сутрин до вечер и вече не е нещо непознато, което предизвиква страх и паника.
Напротив, сетивата и психиката ни дотолкова се адаптираха към новата ситуация, че тя спря да ни изглежда заплашителна. А на ваксините, които миналата година се очакваха като панацея, сега се гледа пресметливо и предпазливо.
Другият момент - осведомяването относно ефектите от ваксините куца и измежду различните публикации в социалните мрежи и официалната информация от властите, хората започнаха да се губят в разпознаването на истината от измислицата. И това не е само в България, но тук е особено силно застъпено.
Някои от българите ще ви кажат, че предпочитат да изчакат, за да разберат коя от ваксините е най-добра и с най-малко странични ефекти и отлагат имунизацията си, докато за неизвестен период във времето, когато ще се чувстват 100% сигурни за здравето си.
Така стигаме до парадоксалната ситуация, че информацията е море, стига човек да разполага с достатъчно време и познаване на достоверните източници, но ние предпочитаме да изчакаме, за да се уверим от ефекта на ваксините с очите си.
Въпреки че сега не живеем като при комунизма, когато хората се питаха един друг, за да научат нещо извън новините. Сега трудно ще обхванете цялото изобилие от информация в интернет.
Естествено, за разчитане на данните се иска нещо повече от интуиция, симпатия и пожелателно мислене, а подробно четене, сравняване и анализиране на данните на Европейската агенция по лекарствата и Световната здравна организация от началото на началото на имунизационната кампания в Европейския съюз.
По тази точка проблемът със забавеното темпо на ваксините не е само български, а се наблюдава в няколко държави в Европа, където потенциалните дългосрочни странични ефекти водят до намаляване на готовността за имунизация.
Допитване, цитирано от италианския вестник "Стампа" от началото на тази година например, показва, че трима от петима европейци имат съмнения относно сигурността на ваксините, а източникът на притесненията им основно са постове на техни приятели във Фейсбук.
"Онова, което нощем тревожи експертите, не са малцината, които са убедени, че Бил Гейтс ще ги чипира с новите ваксини, а по-скоро колебаещите се, които лесно могат да бъдат повлияни от някакви публикации на свои приятели във "Фейсбук", и които предпочитат да изчакат и да видят каква ще стане", констатира вестникът.
Същото се случва и у нас. Измежду неограничената свобода на мнения, становището на официалните власти и авторитетите остава на втори план.
Ако отворим сайта на Европейската комисия например и отидем на полето "безопасност на ваксините", ще разберем, че най-съществения риск от ваксините на Moderna, Pfizer и AstraZeneca е тромбоза под 1%. И за да си представим този риск на фона на една по-обща картинка, лекарите прилагат разнообразие от сравнения.
Например само ако сте жена без други допълнителни условия има 13% риск да се разболеете от рак на гърдата. А ако сте мъж също има 13% вероятност от развитие на рак на простата. Или казано с други думи, рискът от рак е сравнително по-висок, отколкото риска от ваксините срещу COVID-19, но все пак хората се притесняват повече от имунизацията.
Като заключение може да си кажем, че шест месеца след началото на ваксинационната кампания в България въпросът "Да се ваксинирам или не?" остава, а със съмненията, които идват след него, спринтът към 70% имунизирани до есента и колективния имунитет все повече приличат на невъзможен блян.
