Гледали ли сте филма "Левиатан" на Сергей Звягинцев? В него кметът на един забравен от Бога град в Русия събаря къщата на един клет човек, за да си построи там частна църква. В свещеното пространство на храма той планира да успокоява напрегнатата си съвест, че корупцията, насилието и политическите схеми, в които иначе участва, са му простени.
И има кой да му прости: местният свещеник (мотивиран финансово) го уверява, че само онзи, който се изповядва и причeстява, е божий човек. След това му дава залък хляб и хвърля остатъка на прасетата. "Това е нашият Господ, Той всичко вижда", казва му той. Никой от тях не се притеснява от тези думи.
Започваме така, защото посланието на църквата днес е истински тревожно: вярващ човек е само онзи, който ще отиде в църквата на Великден.
Въпреки колебливите опити на изпълнителната власт в лицето на премиера хората да бъдат приозовани да останат вкъщи, защото ще дават литургията онлайн и по телевизията, вчера на брифинга в Министерския съвет чухме няколко твърде притеснителни реплики. В това число и от присъстващия там представител на клира, при това във времето, когато вярващите християни трябва да са най-смирени.
Репликите дойдоха като отговор на спокойния и уравновесен начин, по който репортерът на БНР Елица Маринова зададе разумните си въпроси. Като това защо не следваме примера на останалите поместни православни църкви, които ограничиха достъпа до църквите си на Великден, или защо хората да не се молят у дома, ако това ще ни спести загубата на човешки животи.
"Ако бехте църковен човек, нямаше да го искате", обърна се към нея ловчанският митрополит Гавриил, като упорито се опита да я убеди, че не е вярваща, щом приветства молитвите у дома.
И така, докато католическата църква и нашите православни съседи се опитват да влязат в крак с времето и да посочат на миряните, че връзката с Бога не изисква непременно физическо присъствие, нашата църква прави нещо непростимо - тя посява в душата на хората съмнение в собствената им вяра.
Когато един митрополит каже, че неведнъж страшни епидемии са били прекратявани с Божията помощ и настойчиво твърди, че в църквата хората няма как да се заразят с коронавирус, той едва ли мисли за пагубните последствия, които това може да причини.
Само помислете какво ще реши един вярващ християнин, ако установи с учудване, че все пак се е заразил по време на литургията. Може би че това е гневът Божи?
"Религията - това е храмът" е постулат, който православната църква е налагала години наред в съзнанието на миряните. Ето защо сега е толкова трудно на много от тях да се откажат от посещението в храмовете, въпреки че рискуват здравето на себе си и близките си. Проблемът не е наличието или липсата на вяра в Бога, а липсата на вяра в опасността от вируса. Точно така проличава ясно и конфликтът между институцията и религията - вместо да отхвърли тленното, нашият клир настоява на него.
На Синода не дръзна да се възпротиви и нито един политик, но нека не допускаме наивно, че това има нещо общо с вярата човешка. Има по-общо с простичкия страх от общественото недоволство в настъпващия скоро предизборен период. Свързана е също и с липсата на авторитети, които да взимат категорични решения, когато здравето на хората е изложено на риск.
А не е никак далеч от здравия разум, че всички призиви за социална отговорност и повсеместното ни едномесечно стоене по домовете може да бъде затрито само за един ден.
Всичко това ни кара още веднъж да си мислим как един говорител на онова по-голямо, божествено присъствие, щеше да каже на хората нещо съвсем различно от онова, което чухме вчера от нашата църква.
Щеше да каже например нещо, което вече пише в Библията: "Когато ти се молиш, отиди в стаята си и като затвориш вратата, се помоли на своя Баща, който е на скришно място. Тогава твоят Баща, който наблюдава от скришно място, ще те възнагради." (Матей 6:6)
