И преди сме го казвали - най-голямата сила и същевременно с това най-голямата слабост на партията на Слави Трифонов - "Има такъв народ", е в това да е непредвидима. От една страна, държи противниците си в напрежение, защото никой не може да очаква какъв ще е следващият ти ход, но от друга страна, партньорите ти също не могат съвсем да разчитат на теб, както и избирателите.
Е, днес решително не е от вторите случаи. На фона на почти патовата ситуация, начертана от анализаторите в нощта на изборите, Слави и хората му извадиха от ръкава един коз, който едва ли някой е очаквал - самостоятелно правителство на малцинството, което да търси подкрепа по конкретни политики в парламента.
"Шах с пешката"
Един ход, с който Трифонов нарисува собствената си визия за парламентарната демокрация, отърва се от идеята за коалиционни партньори с искания, от потенциалната нужда за преговори с БСП или ДПС и от обвиненията, че партията му не поема политическа отговорност.
Защо ти е да правиш коалиционно правителство без парламентарно мнозинство, когато самата ситуация представя шанс да съставиш сам кабинет, притискайки потенциалните си партньори да го приемат (ако не искат да бъдат обвинени, че се интересуват само от постове) и използвайки плаващо мнозинство за прокарване на отделните идеи и политики?
Безспорно това е рискова маневра от страна на "Има такъв народ", но такава, която използва всички възможности на настоящата политическа среда.
Първо - никой не иска нови избори сега. Партийните каси са опразнени от двата последователни вота в рамките на 3 месеца, хората на терен са уморени, самите избиратели са уморени и биха наказали партиите с още по-ниска избирателна активност. Пътят към новите избори е ясно очертан, но се отлага за след време.
В тази ситуация партиите не само ще са принудени да подкрепят правителството, предложено от "Има такъв народ", но също така ще се принудят да изпълняват дневния ред на партията на Слави, поне до едно време.
А когато вече решат, че са достатъчно готови, че да бутнат правителството на малцинството, Трифонов ще може да каже, че той е имал план и ясни приоритети (такива, които са достатъчно общи, че да се харесат на хора от целия политически спектър), но другите партии са предпочели да го саботират - отново възможност да излезе с позитиви от ситуацията.
"Да дойдат юпитата!"
Самият кабинет е построен по един изключително интересен начин, който да го направи привлекателен за европейските и американските партньори на България, но също така и да е достатъчно симпатичен ако не за мнозинството от българските избиратели, то поне за избирателите на "Има такъв народ".
Този проект за правителство, който Слави Трифонов представи от партийната си телевизия, изобилства от това, което той самият е представял многократно като личната си визия за хора, подходящи да управляват държавата - професионалисти с добро образование, дипломи от елитни университети, професионален опит в сферата на бизнеса и добро владеене на чужди езици.
И именно това получаваме - предимно млади хора, които са изградили кариера, често в чужбина, а сега се връщат, за да правят реформи в България. Дали напомня на нещо? Да, на победния парад на НДСВ през 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски обещаваше оправяне на страната след 800 дни, а едни млади и свежи българи се върнаха от чужбина, за да правят политика.
Едно от тогавашните юпита (съкращение от английски - young urban professional - млади, градски професионалисти) поема сега и премиерския пост - бившият министър на икономиката, а след това на транспорта и на държавната администрация Николай Василев е кандидатът за премиер на Слави Трифонов.
Именно това е и един от най-спорните моменти - всеки, който си спомня нещо от политиката през по-миналото десетилетие, знае кой е Николай Василев. И съвсем не е задължително да го харесва. Той, заедно с Милен Велчев, макар да бяха младите лица с тежките дипломи по времето на НДСВ, бяха също така и тежко критикувани заради неуспешни реформи, скандали и т.н.
Те се превърнаха в един от символите на неслучилата се съвсем промяна - високите очаквания, провокирани от влизането на Симеон Сакскобургготски във властта, които се сблъскаха с тежката реалност.
И все пак на хартия неговата визитка звучи подходящо - човек със солиден професионален стаж, експертност, опит в управлението на държавата в две правителства и със знания за това как се прави политика в България. Солиден технократ, който много от младите гласоподаватели няма да помнят така добре, някои от другите ще са позабравили. Колкото до останалите, те ще трябва да го преглътнат по горните точки - или Николай Василев, или нови избори.
Кабинетът на ИТН, лансиран от Слави, изглежда перфектно пакетиран като за партньорите ни в ЕС. В него има доста млади хора, технократи от бизнеса, има висок дял на жените министри (близо половината, като сред тях е и министърът на отбраната), а на всичкото отгоре има и специално министерство без портфейл, отделено за въпросите на ромското малцинство и интеграцията му - заявка, че тази неслучила се интеграция ще бъде погледната сериозно и по нея ще се работи. И то не от някой обикновен бюрократ, а от 27-годишна представителка на ромския етнос.
Или казано с други думи - достатъчно прогресивно правителство, за да могат в Брюксел да го преглътнат, със стар и "отракан" кадър начело, който да се грижи всички бързо да влязат в час с работата. Поне на хартия.
"Нещо старо, нещо ново, нещо синьо и нещо взето назаем"
Междувременно обявените от Трифонов основни приоритети пред този проект за кабинет са смесица между конкретни действия за успокояване на отколешни обществени дразнения (детските градини, детската болница, таблети за ученици и учители) и теми, които доминираха кампанията (борбата с корупцията, повече прозрачност в обществените поръчки, закриване на специализираната прокуратура и специализирания съд).
Интересен момент е приватизацията на Българската банка за развитие, както и залагането на важност на включването на космическите амбиции на България.
Разбира се, тук е и промяната в избирателната система, но за пореден път тя ще остане неслучила се, предвид нуждата от абсолютно мнозинство, каквото в момента Слави и хората му нямат. Но предвид факта, че именно оттук започна политическата кариера на Трифонов и компания, логично е да попада сред приоритетите.
Какво можем да очакваме обаче от този кабинет, предложен от "Има такъв народ"?
Това е и моментът с "Има такъв народ" и тяхната политика - нима някой може да даде отговор на такъв въпрос?
Вероятността проектокабинетът на ИТН да мине през парламента е голяма, но оттам нататък ще трябва да видим сами доколко добре тези нови и образовани лица в политиката (примесени с някои стари кучета) се справят с поверените си министерства, доколко добре планът на Слави и хората му работи и най-вече - кога цялата тази история ще приключи.
Китайците може и да са го казали като проклятие, но за нас в България сякаш това е ежедневие - да живеем в интересни времена. А по всичко личи, че интересното тепърва започва.
