Стаден имунитет - тези две думи тихо навлязоха в ежедневния ни речник и по всичко личи, че скоро няма да си заминат.
Вече ги обсъждаме така, както обсъждаме банални теми като времето и кой сериал гледаме в момента. Дори няма значение дали имаме медицинска експертиза, или просто сме слушали този или онзи специалист, на когото шумно симпатизираме из социалните мрежи.
Сега обаче навлизаме в може би най-драматичната фаза на борбата с пандемията, защото докато втората вълна на коронавируса се вихри по света и кара държавите отново да хлопват кепенците, долетява и обнадеждаващата новина - ваксината е близо.
Вестта, че вече въпросът не е "Дали...?", а "Кога?", разпали страстите като никога досега.
Междувременно Световната здравна организация установява тревожна тенденция - 37 на сто от българите са категорични, че не искат да се ваксинират срещу COVID-19. Зад този отказ, разбира се, се крият суеверия и откровено грешни схващания, които никой не си прави труда да разсее.
Напук на все по-тревожните числа, репортажите за препълнени болници и хаотично летящите между лечебните заведения линейки, почти 40% от българите вярват, че ваксината има някаква скрита подмолна цел. Здравните власти обаче пазят мълчание, което като че ли само подсилва спекулациите.
Проблемът е, че ако твърде много хора смятат, че Бил Гейтс ще ги чипира или че някой зъл гений цели намаляване на световното население, битката с вируса е обречена.
Никога в човешката история така нареченият стаден/колективен имунитет не е бил постиган чрез преболедуване на заразата.
Всяка една пандемия, която до момента сме преборили и оставили далеч зад гърба си, е била сломена чрез масова ваксинация.
В противен случай цената е твърде висока и не се изчислява в сухи статистики, а в човешки жертви и непоносими за съвременното общество хуманитарни кризи.
В именно такава криза би се изразил и друг широко коментиран подход, при който младите се оставят да прекарат заболяването, за да "пазят" рисковите групи. Подобна стратегия е пагубна, особено в страни с влошено здравеопазване като България. Доказателство са всекидневните данни за починали пациенти в активна възраст.
Затова сега е моментът да се поведе поход срещу противниците на ваксините. Когато препаратът е напълно готов - ще бъде твърде късно.
Който е общувал с фен на конспирациите или отявлен антиваксър, знае, че този тип скептици са изключително трудни за разубеждаване.
Затова към тях трябва да бъде разработена много деликатна и внимателна стратегия, която обаче без преувеличение ще спасява животи.
Преди да отхвърлим като невъзможна мисията да променим мнението на антивакъсрите, поне трябва да опитаме, защото иначе рискуваме да изпаднем в омагьосан кръг от пикове на заболеваемостта от коронавирус, които ще отнасят със себе си и своите жертви, и неминуеми спадове, които да носят фалшиво успокоение.
В противен случай стадният имунитет ще си остане просто едно добро пожелание, а пандемията ще продължи да се вихри у нас, докато в други страни вече ще е отдавна забравена.
