"Неофашисти", "уродлива измет", "национални предатели" - Костадин Костадинов и партията му "Възраждане" никога не са пестили цветистия си език, когато говорят за политическите си опоненти или дори просто за хора, които не ги харесват.
Там открай време ситуацията е разпределена по един много прост начин - "Възраждане" срещу всички, като всички, които са срещу "Възраждане", са предатели или нещо от сорта.
Така че когато човек види Костадинов да говори разпалено и да нарича с обидни епитети, да призовава за "унищожаване на уродлива измет" и т.н., това не е особена изненада. Той така функционира.
Сега ДАНС и отдел "Киберпрестъпност" към ГДБОП трябва да проверят до каква степен поведението на Костадинов и приближените му нарушава закона.
Тази проверка трябва да дойде като едно полезно напомняне към всички - не само към "Възраждане", че свободата на словото е едно нещо, но дори тя не е безгранична. Призивите за насилие над други хора, призивите за дестабилизиране на държавата и силовата смяна на управлението със сигурност са нещо незаконно.
И всеки, който си позволява да отправя такива коментари, трябва да си носи последствията за тях. Това не е фашизъм, не е някаква зловредна политическа коректност, а ясни и чисти закони, които целят да предпазят самата държава и държавност от жадни за власт опортюнисти.
Разбира се, до момента Костадинов винаги е внимавал да се движи по ръба на законното - в изказванията могат да се намерят всички трикове, моменти на недомлъвки и специфични построявания на изреченията, които да му полеят вода да си измие ръцете, ако някой тръгне да му търси сметка.
Много интересно е до какви изводи ще достигнат проверките на институциите срещу лидера на "Възраждане", особено предвид факта, че наскоро главен прокурор на републиката беше отстранен от поста си за далеч по-меко и невинно изказване.
От "Възраждане" няма как да оставят един подобен скандал да остане неоползотворен и се опитаха чрез него да подсилят още повече наратива си, че дори държавата работи срещу тях, защото те единствени се противопоставят на американското посолство.
Факт е, че повечето партии се опитват да се представят пред електората си като единственото добро решение за бъдещето на страната. Тук нещата отиват много по-далеч.
Проблемът е, че говорим за пълномащабна кампания, която атакува системно самата легитимност на държавата, опитвайки да отслаби доверието както в институциите, така и в политическата система.
"Възраждане" искат хората да вярват, че нищо и никой в тази държава не работи за България освен самите "Възраждане".
Което е малко парадоксално, защото поне до момента за целия си престой в Народното събрание партията на Костадин Костадинов не може да се каже, че дори се е доближавала до това да свърши някаква полезна работа.
Те не пишат закони, не лансират визии, а дори и да представят някаква идея, не търсят подкрепа за нея, а просто заявяват, че никоя от другите партии няма да ги подкрепи, защото другите партии са лоши.
Когато става въпрос за коефициент на полезно действие, резултатите на "Възраждане" са трагични. И то не защото лошите американци им пречат или нещо подобно. Просто "Възраждане" не знаят, не могат или не искат да работят така, че да постигат реални резултати в парламента.
Много показателен беше техният проект за "Закон за българския език", който да пази езика ни от чуждици и да регламентира употребата му в институции. Идея, която от Института за български език към БАН определиха като ненужна.
Защото това най-общо описва работата на "Възраждане" - показност с минимална полза, но с много сочене на врагове.
Да търсиш виновници винаги е сладка работа, защото ти позволява да се издигнеш до нивото на герой, без да вършиш реално никаква работа. Просто стоиш срещу "лошите", ходиш да плашиш някакви тийнейджъри и ЛГБТ+ хора, зъбиш се на други политици и пишеш войнствени статуси.
Шумно, привлича внимание, създава впечатление, че се бориш срещу някакви упадъчни и вредни работи, а ползата на практика за държавата... спорно, че съществува.
За сметка на това обаче вредата е истинска. Дори и Костадинов и "Възраждане" да се движат по ръба на закона и да не го преминават, това, което те правят, е да всяват допълнително разделение в страната.
Тези разделителни линии, измислени врагове и гръмки обвинения тровят българското общество.
Насъскват ни едни срещу други, българи срещу българи, по някакви безумно нелепи теми и се опитват да заставят хората да избират страна.
И държавата ни тепърва трябва да открие дали срещу подобно поведение може да развие адекватна имунна система, или отравянето на обществения ни организъм ще продължи до тогава, докато това цялото напрежение избухне и се случи нещо ужасно.
