"Балканите са един мъжки свят, където доминират правилата, определени от мъжете" - това казва в интервю за Webcafe Костадин Бонев - режисьор на филма "Остайница".
Премиерата е на 16 октомври от 19:00 ч. в кино "Люмиер" като част от програмата на фестивала "Синелибри".
Адаптацията на едноименния роман на Рене Карабаш ще ни представи нов поглед към трагичната история на албанските девици - "бурнеши", които избират живота на мъж като начин да избягат от строгите патриархални норми.
История, която подхожда на стила на един от рисковите играчи в българското кино - Костадин Бонев.
В свои предишни проекти като "Подгряване на вчерашния обяд", "Потъването на Созопол" и "Далеч от брега" той подема дебата за болната мъжка чест и насилието над жени, а "Остайница" е естествено продължение на неговата творческа линия.
Първият прочит на романа режисьорът прави през 2020 г., две години след излизането му на пазара и още при първата си среща с Рене Карабаш режисьорът се чувства така, сякаш познава авторката от години, а идеята им за съвместна работа не закъснява.
Новината за номинацията за международната награда "Букър" двамата научават, когато филмът вече е достигнал етап на постпродукция, като Бонев е категоричен, че медийният шум около книгата по никакъв начин не е повлиял на неговите визия и сценарий.
Характерна за историята на Карабаш е липсата на строги времеви рамки, така че в прочита си читателят да не робува на години и исторически събития.
"Времето и в киното, и в театъра е само сегашното време. Тоест всичко се случва тук и сега пред погледа на зрителя", отбелязва Бонев, който включва в своята интерпретация моменти както от 80-те години, така и от съвременна София.
Според него проблемът за свободния избор и за неподвластната на правилата любов е "замразен" във времето и както в миналото, така и сега не признава предписания.
Въпреки жестоките патриархални норми, които книгата описва, Бонев все пак се опитва да представи семейството на главната героиня Бекия като дом, в който хората се обичат, независимо от тежките избори, които в крайна сметка водят само до смърт и разпад.
Читателите са най-трудната за спечелване аудитория и Бонев го знае.
Именно по тази причина заедно с Карабаш са скрили във филма много изненади, които читателите биха оценили. Бонев определя създаването на адаптирания сценарий като приятен и удовлетворяващ процес. "Остайница" е роман, написан като едноличен разказ, поток на съзнанието на Бекия и нейния брат Сале.
В книгата липсват диалози, което поставя разговорите на екран изцяло в ръцете на сценаристите. Екипът на филма се старае да развие образите на цялото семейство на главната героиня, като допълнително засилва ефекта на родовия дълг и потъпкването на традиционните норми в едно консервативно албанско общество.
За разлика от Рене Карабаш, която, въпреки убедителния си разказ, пише книгата на общи знания за албанската култура, Костадин Бонев години наред е посещавал албанските села и добре познава атмосферата по тези земи, което прави връзката му с албанските копродуценти на филма по-автентична и базирана изцяло на взаимно доверие.
Най-доброто решение за подобен тип история несъмнено е изборът на албански актьори за главните роли.
Превъплъщението на младата актриса Алтея Лазай в образа на Бекия е дълбоко емоционален избор. Близка до годините и чувствителността на главната героиня, тя е перфектният избор за ролята на едно смело и свободолюбиво момиче.
"Дар Божи" - така я определя Костадин Бонев, който я избира сред десетки кандидатки с тела на манекенки, които коренно се различават от режисьорската му визия за скромното селско момиче.
"Алтея има невероятната способност да чете какво всъщност съдържа текстът и да направи така, че камерата да я заобича", споделя още той за работата си с албанската актриса.
В "Остайница" има и красива романтична история между две жени.
Любовта между Бекия и нейната любима - българката Дана. Тя е в основата на конфликта между задушаващите традиции на албанското общество и свободния порив на обичащите, на различните. За ролята на Дана е избрана българската актриса Дениза Павлова, чиито светли черти изпъкват на контрастната по-мургава визия на Бекия.
Бонев остава удивен от органичната химия, която двете актриси изграждат на екран, и професионализма, с който заснемат интимните сцени.
По негови думи, двете прекарвали денонощно времето си заедно и дори решили да експериментират, като в разговорите си смесвали българския език с албанския.
"Получи се нещо, от което аз винаги съм се страхувал, защото в романа човек не си задава въпроса как си говорят момичета на различни езици. Там просто всичко тече на български", казва режисьорът за най-голямото предизвикателство по време на снимките.
На въпроса дали не се опасява да подразни по-консервативната българска публика с прекрачването на традиционните полови и семейни граници, Бонев отговаря с усмивка, че не вижда нищо лошо в това, тъй като един филм никога не може да се хареса на всички.
"Това е филм, който трябва да се гледа от хора, които могат да обичат. Този, който не е способен, по-добре да не влиза в салона", предупреждава Бонев.
Относно участието на фестивала "Синелибри", режисьорът споделя радостта си от неговото възходящо развитие и от забележителната промяна у българската публика. По думите му залите на бутиковите кина, театрите и концертите все по-често се пълнят с млади хора, които са по-широко скроени и имат истински рецептори за българската култура.
Режисьорът се надява "Остайница" да докосне зрителите лично.
"Дали след филма ще си тръгнат прегърнати едно момче и едно момиче, или две момичета, или две момчета - няма никакво значение", завършва разговора ни Бонев, припомняйки за любовта като висша ценност във всичките ѝ проявления.
