Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Патриотични игри

"Затворническата дилема" на Обединените патриоти във властта Снимка: БГНЕС
"Затворническата дилема" на Обединените патриоти във властта

"Правителството не е стабилно, за да продължи да управлява, и промени в кабинета ще има, но те не трябва да са само персонални. Възможен е и вариант без премиера Борисов."

Думите на вицепремиера Красимир Каракачанов няма как да не отекнат на фона на продължаващите антиправителствени протести у нас, дни преди предвидения вот на недоверие срещу кабинета и насрочените след това разговори между партньорите в управляващата коалиция.

Именно второто събитие е по-важното от двете. Исканият от БСП вот на недоверие ще има най-вероятно същата съдба като всички други преди него. ГЕРБ може и в един момент да преценят, че е по-добре да подадат оставка, но да се оставят да паднат след ход на "големия враг" БСП е нещо, което никой в партията на Борисов не би си позволил и да обмисли.

Разговорите с Обединените патриоти обаче са нещо на съвсем друго ниво и това си пролича тази седмица.

Както премиерът беше на вълна "оставки на трима от важните министри в кабинета - на финансите, на вътрешните работи и на икономиката", така след срещата с коалиционния партньор този ход беше замразен.

Истината е, че тази коалиция е скрепена повече с интереси, отколкото на идеологическа база или особено взаимно харесване. Открай време лидерът на НФСБ Валери Симеонов не таи кой знае колко топли чувства към премиера (особено след като Борисов буквално му подаде оставката след онова изказване за майките на деца с увреждания).

И съответно коментарът му сега, че "не живеем в царство", че само един човек да решава какво да се случва с политиката на страната, дава доста ясен сигнал за недоволство.

За какво обаче са сигнал тогава думите на Каракачанов?

Патриотите имаха няколко солидни търкания с коалиционния си партньор наскоро - по темата за гражданските патрули, които трябваше да влязат регламентирани в Закона за МВР. Тогава обаче, в името на подкрепата на ДПС за други текстове, патрулите не минаха, което доведе до доста остри реплики от страна както на ВМРО, така и на НФСБ към поведението на ГЕРБ като коалиционен партньор.

От друга страна, в сегашната ситуация Патриотите се намират в типична "Дилема на затворника", при която трябва да избират между сигурното място в правителството до края на мандата (и евентуално понасяне на негативите от това на следващи парламентарни избори) или игра ва-банг за консолидиране на националистическия и патриотичен вот предизборно.

И нито една от тези две опции на изглежда особено сигурно.

Затова и сякаш сега поведението на двете партии от малката коалиция в управлението изглежда като някакъв опит за търсене на средния път - критики към ДПС (дошли с известно закъснение), малко по-остро поведение спрямо ГЕРБ и опит за изграждане на някакви бегли връзки с протестите.

Другият очакван "враг", който ОП могат да си позволят да сочат явно, очаквано е ДПС. Особено на фона на това, че демонстрациите до голяма степен се фокусират върху ролята на партията на Ахмед Доган върху властта, това би дало на Каракачанов и Симеонов благодатно поле за отправяне на критики.

В случая за тях по-скоро беше грешка, че това се случи със закъснение, а не още по време на ситуацията с плажа "Росенец". Заради това си забавяне в разкритикуването на Доган и липсата на по-остра реакция, Патриотите още дълго ще поемат негативи сред част от избирателите си.

Въпросът е дали от тези много столове, на които се опитват да балансират, накрая ВМРО и НФСБ няма да се окажат на земята - един напълно реален риск при настоящата електорална обстановка, която неминуемо ще се повлияе от демонстрациите.

Какво можем да очакваме?

Най-вероятно все пак Патриотите ще заложат на това да запазят стабилността на кабинета, но на цената на повече сила и представителство след предвижданите рокади. Реално ако ГЕРБ искат да съхрани мнозинството си, биха били готови да дадат нещо повече на коалиционния си партньор, който и сега се чувства ощетен. Във времена на криза подкрепата е скъпо нещо. 

Със сигурност обаче демонстрациите на по-хладно поведение в голямата коалиция ще продължат, особено с наближаването на изборите - били те насрочените за пролетта на 2021 г. или предсрочни в обозримото бъдеще.

 

Най-четените