Сръбският президент Александър Вучич ни се бил обидил заради решението на България да гласува в ООН за признаването на Международен ден на почит за жертвите от клането в Сребреница. Разочарован бил.
Съвсем откровено - единственото, което сръбският лидер може да направи, е да вземе това разочарование и да го преглътне.
Защото в резолюцията на Общото събрание на ООН за геноцида в Сребреница няма нищо лошо - тя е начин светът да си припомни нещата, които могат да се случат, когато политиците насъскват гражданите едни срещу други и насърчават ксенофобията.
До известна степен мога да разбера лобистката кампания, която сръбското правителство поде, за да блокира приемането на резолюцията на Общото събрание на ООН за геноцида в Сребреница.
От събитията от войната в Босна и въобще войните за наследството на бивша Югославия са минали около 30 години и много от участниците в тях (и от двете страни на барикадата) са все още живи и помнят.
Самият Вучич даже още беше млад министър на комуникациите в правителството на Слободан Милошевич - сръбския лидер, който впоследствие беше осъден за престъпления срещу човечеството.
За сърбите войната символизира разпада на държавата им, отпадането на исторически територии и голямо международно унижение.
Във войните след разпада на Югославия загинаха много техни цивилни сънародници и досега сърбите вярват, че светът пренебрегва тези жертви за сметка на убитите бошняци и албанци. И има доста причини да смятат така.
Чисто емоционално за тях приемането на резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница ще е като сочене с пръст, дразнене на стари и все още незараснали рани.
Само че никъде в документа Сърбия или сърбите не са посочени като отговорни за геноцида.
Дори напротив, Черна гора внася поправки, които категорично уточняват, че престъплението геноцид е индивидуално и не може да се приписва на никоя конкретна група.
Нищо от това обаче не променя безспорния и доказан многократно пред международните трибунали факт - през юли 1995 г. в околностите на град Сребреница са избити над 8000 мъже и момчета, като това клане на цивилни - най-голямото от края на Втората световна война насам - е извършено под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич.
Събитията в Сребреница са признати за геноцид отдавна и няма човек с разума си, който да тръгне да оспорва.
Сръбските лидери сега всъщност си заравят главата в пясъка и едва ли не отричат самото съществуване на подобни грозни актове.
Опитват се да потулват документираните ужаси от миналото и за целта използват всевъзможни, изсмукани от пръстите извинения - резолюцията била политическа, целяла да настрои света срещу Сърбия...
Ако има нещо, което да настройва света срещу Сърбия, то това е жалкото поведение на нейните лидери, които не могат да признаят, че в миналото са сторени грешки, довели до жестокости и до масовото изтребление на хора.
Но политици като Вучич продължават да експлоатират старите разделения, за да се държат на власт.
Няма как такъв тип популисти да поемат отговорност и да предприемат стъпки за затваряне на старите рани, когато се чувстват напълно комфортно с това да сочат врагове сред съседите си (включително България).
Нека не забравяме ролята на Белград за антибългарските настроения в Северна Македония, както и поддръжката за гръмкия национализъм на ВМРО-ДПМНЕ. Западната ни съседка изобщо не играе като приятел.
Но да се върнем на темата. Крайно време е Сърбия да престане да защитава осъдените за престъпления срещу човечеството лидери и да ги величае като герои.
За да бъде затворена тази мрачна страница от историята, грешките трябва да бъдат признати. Трябва да има извинения и разкаяния.
В противен случай всяка искра на напрежението ще бъде гледана с ужас, че може да разпали нова война.
И ако сегашните лидери не са готови за подобен ход, може би е крайно време да се пенсионират от политиката. Така поне ще имат време да преглътнат най-сетне "разочарованието" си.
