Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Всичко ще се оправи, но те няма да ви го кажат

Фатална е липсата на посланик на добрите новини на политическата сцена в страната Снимка: БГНЕС
Фатална е липсата на посланик на добрите новини на политическата сцена в страната

Обръщенията на Елизабет II не са нещо ежедневно и банално за великобританците.

Извън традиционните си коледни и новогодишни пожелания кралицата прави изказвания изключително рядко, но заради пандемията от новия коронавирус тя се обърна към жителите на Острова с вдъхновяващо изявление, което вдъхна доза смелост и надежда, че всичко ще бъде наред.

Да, Нейно величество призова всички да останат по домовете си, само че в обръщението и присъстваше още едно изключително важно послание - обединени ще се справим и с това предизвикателство, а след това отново ни очакват по-добри дни.

Не е необходимо да изслушате цялата реч, заснета в Бъкингамския дворец, за да усетите сериозна разлика с реториката, която се налага в България.

Тук никой не смее да произнесе дори и няколко окуражаващи думи, въпреки че все повече се чувства остра необходимост някой да каже точно това - "Всичко ще се оправи". Причините за тази осезаема липса на мотивиращи слова от екрана са много и повечето никак не са приятни.

Не без основание Националният оперативен щаб заложи на тактиката за сплашване с черни статистики и мрачни прогнози. В началото мнозина подцениха заплахата от COVID-19 и възприеха наложените рестриктивни мерки като прекалени и преувеличени. Дори числата, които идваха от тежко засегнатите Италия и Испания, не спряха безцелните разходки и безпричинното излизане от вкъщи.

Трудно е да го признаем, но именно всяването на страх и цитирането на ужасяващи подробности от поразената фатално Ломбардия най-накрая принудиха тези хора да се замислят и да си останат по домовете, за да спрат да застрашават своя живот и този на околните.

Липсата на оптимизъм в думите на ген. Венцислав Мутафчийски е дразнеща за доста негови слушатели, но той може би нямаше и още няма друг избор, освен докрай да играе ролята на "лошото ченге".

Фатална е обаче липсата на посланик на добрите новини на политическата сцена в страната.

На 13 март въвеждането на извънредно положение беше одобрено с пълното мнозинство на всички присъстващи 201 депутати. Надеждата, че нещо най-накрая ще обедини управленския елит на България, дори и то да е световна пандемия, бързо се изпари и на нейно място се настани досадата от действията на народните ни представители.

Призивите да спазваме мерките за безопасност твърде бързо се смениха с кръстосване на шпаги, а "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2 не успяха да загърбят своята неприязън дори и в тази критична ситуация.

Президент и премиер така и не заровиха томахавката, ако ще и временно, в името на това да успокоят притеснените българи поне в няколко кратки изречения.

Президентът Румен Радев, който трябваше да бъде абсолютният обединител в такъв момент, предпочете да се опита да се хареса на една-единствена прослойка от избирателите - тези, за които страхът от настъпващата финансова криза и пълзящата нагоре безработица стана по-силен от опасенията за здравето.

Премиерът Борисов не му остана длъжен и направи поредица от изпълнени с гняв и емоция отговори, никое от които не вдъхна особена надежда в аудиторията.

Напротив, разединението по високите етажи на властта допълнително засили чувството за безизходица и за това, че се намираме в лабиринт, от който сякаш не намираме изход. За пореден път се оказахме без ясно изразен лидер, който ако не друго, поне да ни успокои, че има светлина в тунела и тя не е от идващия влак.

Затова е по-добре да си знаем - всичко ще се оправи, но политиците очевидно няма да ни го кажат...

Най-коментирани

Най-четените