Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За мерките нито едно решение не е последно

Как се взимат решенията за налагане и отпускане на локдаун? Сериозно, как? Снимка: БГНЕС
Как се взимат решенията за налагане и отпускане на локдаун? Сериозно, как?

Близо 4500 нови случая, над 200 починали и никакви видими признаци, че тази тенденция скоро ще започне да утихва.

Статистиката в момента изглежда също толкова депресиращо, колкото и преди 2 седмици, когато здравното министерство и Националният оперативен щаб излязоха и с мрачен тон обявиха, че е необходимо ново затваряне, за да попречим на коронавируса да смачка иначе леко кекавата ни здравна система.

Само че днес същите тези хора се появиха, за да обявят ново отпускане на мерките.

Но защо? Къде е логиката на това да се отварят заведения и театри сега, когато новите случаи си стоят на приблизително еднакви нива, активните случаи (хората, които в момента са болни) се увеличават и в момента са повече, отколкото в средата на март, а на ден умират по над 100 души? 

Вярно, страната вече влезе в един хубав ритъм на затягания и разпускания на противоепидемичните правила, а в заведенията сигурно си правят графиците с планиран следващ локдаун.

Ясно е, че зад това отпускане има икономически и социални мотиви (макар и сред бизнеса да недоволстват спрямо този вариант на отхлабването). Но ако само това е причината, то да не бяхме затваряли.

Или ограниченията бяха въведени, за да може да се даде някаква глътка въздух за болниците и достатъчно време да се подготвят да открият още допълнителни легла и да се запасят с лекарства и консумативи? Възможно е, но категоричен отговор няма и това само поражда още въпроси. 

За две седмици при идентични ситуации минаваме от "Много лошо е положението, системата ще сдаде багажа" на "Нещата са под контрол, болниците могат да понесат шока".

Надеждата е, че това, което от НОЩ и от здравното министерство казват, е истина и в момента здравната ни система наистина вече не е под такава заплаха. Остава обаче проблемът с доверието, което българите имат в мерките.

Ясно е, че при такъв злобен вирус, който има навика да ни изненадва точно по начините, по които най-много се надяваме да не ни изненада, е безкрайно сложно да се определят някакви обективни фактори, които да определят кога какви мерки да се налагат и съответно кога да се отпускат.

Ситуацията е постоянно променяща се и в нея периодично се включват нови променливи, които трябва да се вземат предвид. Така например влиза британският вариант на вируса, същевременно с това болниците отварят нови отделения, ваксинационната кампания тече с непостоянна скорост, а току-виж скоро на наша територия дойде и още някой нов щам.

Нещата просто се случват твърде бързо. И все пак трябва да има някаква условна формула, която да определя какво се случва в държавата по отношение на борбата с коронавируса; уравнение, което да взема предвид процента на свободна леглова база, ръста (или спада) в броя на новозаразените, разпространението на различните варианти, локалното разпространение по области и каквото още там трябва да се приеме като важен и определящ фактор.

И още по-важното - тази условна схема да не е достъпна само за хората в Щаба. Просто да има някаква яснота за това на каква база се вземат решенията за това дали икономиката ще работи, или ще я държим на пауза, дали има заплаха за здравната система, или всичко е наред.

Защото иначе се губи доверието в системата, в хората, които определят мерките и най-вече (и най-опасно) - в самите мерки. 

Много по-лесно е да приемеш дадени рестрикции, когато разбираш защо и как са наложени. И съответно - много по-лесно е да кривнеш от тях, ако мислиш, че са пуснати ей така, от въздуха.

А в момента наистина се създава такова впечатление - че цялата ситуация с противоепидемичните правила прилича на едно голямо лутане; че те се вземат едва ли не на база това какви мнения преобладават във Facebook.

Просто ни е нужна малко повече яснота, нещо, което да обясни защо се вземат тези решения. Най-малкото - така самото общество ще може да се ориентира кога какво ще следва и какво е нужно, за да се избягват следващи локдауни.

Стига, разбира се, такъв механизъм действително да съществува. Каквото и да си говорим, едва ли някой наистина ще се изненада, ако политиките се определят наистина от настроенията във Facebook. 



Най-четените