Текстът не съдържа спойлери.
Преди почти 11 години в кината се появи филмът "Железният човек" (Iron Man) - смел ход от страна на Marvel Studios.
Филмът не само се опита да лансира пред масовата публика персонаж, познат най-вече на читателите на комикси, но и пося семето на идеята за една голяма, обща филмова вселена със супергерои.
В края на филма имаше бонус сцена, първата от много, в която Тони Старк (Робърт Дауни-джуниър) заварва в дома си Ник Фюри (Самюел Л. Джаксън). Старк току-що е разкрил на света, че е супергерой, а Фюри му казва, че иска да поговорят за "The Avengers Initiative" (Инициативата "Отмъстители").
Днес целият свят е чувал за Отмъстителите. От семената, посети преди 11 години, изникна невиждано дори в Холивуд гигантско дърво, една развлекателна вселена, която не спира да се разширява и да омагьосва зрители на всякаква възраст, без значение от социалния им статус и дали са виждали комикс на хартия през живота си, или не.
Това дълго въведение цели да насочи вниманието ви към безспорния факт, че "Отмъстителите: Краят" (Avengers: Endgame) не е самостоятелен филм и не може да бъде гледан като такъв. Той не е и просто продължение на "Отмъстителите: Война без край" (Avengers: Infinity War), който изненада публиката на този тип филми както никога досега.
"Отмъстителите: Краят" е великолепен завършек на история, която се развиваше пред очите ни филм, след филм, след филм през последното десетилетие.
История, която достигна своята връхна точка с неизбежното пристигане на лудия титан Танос (Джош Бролин) на Земята. Обсебен от идеята за баланс, той направи всичко, за да събере Камъните на вечността и с едно щракване на пръсти заличи половината живи същества във Вселената.
Но това ли е истинският смисъл на баланса? Това ли е рецептата за просперитет и светло бъдеще? Могат ли оцелелите да продължат напред със спомена за всички изчезнали?
Едни конкретни герои не могат. Просто не са свикнали да губят, а и няма как, когато залогът е толкова голям и провалът им може да има такива невъобразими последствия.
Без да ви разкриваме нищо, което трейлърите вече да не са загатнали, ще споменем само, че всеки търси начин да се справи със загубата (за някои дори оцеляването е под въпрос). За голямото трио – Железния човек, Капитан Америка (Крис Евънс) и Тор (Крис Хемсуърт), сякаш е най-тежко. Всеки от тях вини себе си за провала срещу Танос, а не липсва и соченето с пръст...
Оцелелите обаче могат да отмъстят, нали заради това носят името Отмъстители. Но истинско решение ли е отмъщението? Поправя ли то миналото?
Няма да получите отговора от нас, разбира се.
Сценаристите Кристоръф Маркъс и Стивън МакФийли още с "Отмъстителите: Война без край" тласнаха филмите от Marvel Cinematic Universe (MCU) в нова посока – поредица от изненадващи обрати, които да шокират зрителя и да поддържат вниманието му. Да го карат да мисли, че знае какво следва само за да му покажат след няколко минути колко е грешал.
Тук положението е същото. Първият шокиращ момент ви чака още преди 20-ата минута на филма. И то толкова шокиращ, че да тласне историята в една съвсем различна посока. До самия финал изненадите не липсват, при това те не са безцелни и не оставят зрителя неангажиран.
Всичко казано дотук не означава, че филмът няма своите спорни моменти. Като сякаш задължителната вече концепция за "включването" и "многообразието", които се прокрадват в една-две сцени, слава богу, без да се натрапват. Те са дребно отплесване на четката (а за някои – задължителен политкоректен елемент) на платното на една богата и разнообразна филмова картина.
Защото този филм е по-комиксов от всичко, което сме гледали на голям екран до момента. Мислехте, че няма накъде повече след гибелно щракване с пръсти или размятане на цели луни в битка? О, има.
"Отмъстителите: Краят" достига до нови граници на възможното невъзможно, че дори и отвъд тях, за да си кажете "Абе, сериозно ли!?". Просто преходът от почти реалния свят на "Железният човек" (2008) до тази филмова реалност, вече населена с извънземни, космически сили и говорещи еноти, беше толкова плавен, че едва ли ще се възмутите.
Същевременно "Отмъстителите: Краят" е и изключително човешки и трябва да се признае на режисьорите Антъни и Джей Русо, че са обърнали толкова сериозно внимание на този аспект. Фокусът не е върху разрухата, както беше в предния филм, а върху последствията от нея – за загубените семейства, за загубените приятели, за загубата, сама по себе си. Филмът човърка вътрешния свят на своите герои, които под шарените брони си остават хора и скръбта и отчаянието не са им чужди. Повдига и въпроса докъде биха стигнали и какво биха жертвали за дори искрица надежда.
Този акцент, макар и значим, сериозно забавя темпото на филма от един момент нататък. В първата си половина (от общо 3-те си часа) "Отмъстителите: Краят" е повече фокусиран върху емоциите, отколкото върху зрелището.
Но спокойно – това все пак е филм по комикс и ако очаквате да ви покаже сблъсък, какъвто не сте виждали, няма да останете разочаровани. Очаква ви едно невероятно визуално пиршество, за което нито един от рекламните материали дори не е намекнал. При това зрелището е в мащаб, достоен за "края" на история, градена 11 години.
Защото в крайна сметка "Отмъстителите: Краят" е филм за фенове.
Ако сте нов зрител, който никога досега не е стъпвал на филм от MCU, няма да уловите почти нищо от магията на тази последна глава. Ако сте гледали отделни филми и помните нещо от тях, може да бъдете малко объркани, но пак е възможно да оцените част от онова, което братята Русо предлагат.
Ако сте гледали всички 21 филма от MCU, излезли до момента, и сте успели за това време да се привържете към персонажите, ако помните техните истории, техните провали и успехи, то много вероятно е да бъдете истински развълнувани. Този филм е насочен точно към вас.
Той не само ви припомня миналото на героите, но дава и на тях, и на вас, някакво усещане за завършеност. Нарежда парчетата от пъзел, граден не само в трите досегашни "Отмъстители", но и в много други филми. Прави го по един емоционален, докосващ начин.
Все пак големият проблем на повечето филми за супергерои е именно в това, че без значение колко си се забавлявал с двата часа експлозии и зрелищни моменти, в мига, в който излезеш от киното, ти вече забравяш това, което си видял.
"Отмъстителите: Краят" обаче със сигурност оставя спомен.
