Какво правиш, ако си топ централен нападател, който е изкарал най-добрите си години, нижейки гол след гол в суперлигите на Турция и Китай? Накъде би поел в период, който всички описват като края на кариерата ти?
Едно време отговорът би бил очевиден - МЛС, но дори и там вече отборите сериозно подмладиха съставите си и отдавна лигата не е отворена за всеки чужденец, който реши да се пробва на американска земя.
В случая на Бурак Йълмаз нищо подобно не се случи. Като един футболен Бенджамин Бътън той блести с най-ярка светлина на 35 г. и вместо да сваля, той качва ниво както откъм игра, така и откъм лига, в която се състезава.
След едни 15-ина години, които прекара главно в родината си, като изключим двугодишната авантюра в Далечния изток, турският национал получи възможност да заиграе в едно от Топ 5 първенствата на Европа през лятото на 2020-а. Изглеждаше, че Лил се доверява на "престаряло куче", но Йълмаз сграбчи шанса, който му се даде, с две ръце и продължава да не го пуска.
След само няколко седмици той може да се окаже част от състава на Лил, преборил отбори като ПСЖ, Лион и Монако, за да донесе първа титла на клуба от десетилетие и общо четвърта в историята му. Ако това се случи, то головете му и цялостното му представяне при обрата за победата с 3:2 над Лион в неделя, със сигурност, ще бъдат сред повратните моменти на кампанията.
Йълмаз се радва на доста странна кариера. Син на бившия вратар Фикрет Йълмаз големият и мощен нападател е звездата в академията на Анталияспор. Докато навърши 20, Бурак успява да се изкачи в елита на турския футбол, където вече носи фланелката на един от турските грандове Бешикташ.
Но там кариерата му започва да буксува. Йълмаз не успява да покаже същата голова форма, заради което преминава Манисаспор. Не след дълго друг гранд - Фенербахче, решава да му даде шанс. Там обаче също не му потръгва и нападателят не успява да се разпише нито веднъж в продължение на цял сезон, заради което отново е даден под наем, след което и пратен в Трабзонспор за постоянно, а обратния път измина Гьокхан Юнал.
Именно в Трабзонспор, когато вече бе на 25, кариерата му най-накрая тръгна нагоре. Йълмаз бележеше за кеф, включително и изключителните 33 гола в 31 мача за първенство през сезон 2011/12. Именно купищата голове му донесоха трансфер в Галатасарай, като така Бурак облече фланелката и на третия истанбулски гранд.
Този път нападателят бе решен да не се проваля. Последваха две спечелени титли в рамките на четири сезона, както и заслужени мачове и голове с националната фланелка на Турция. През 2016-а пък бе време да капитализира страхотната си форма и реши да припечели малко повече, поемайки към Китай.
Burak Yılmaz #BizimCocuklar #Turkey #Netherlands pic.twitter.com/vrjaW7bNPf
— Tamer AKSOY 🇹🇷 (@tameraksoytr) March 24, 2021
Две години по-късно се завърна в Турция, но вече прехвърлил 30-те. Но в последващите три сезона в Суперлигата, разделени по равно в Трабзонспор и Бешикташ, головете продължаваха да валят, въпреки проблемите му с контузии.
Имайки предвид попаденията му на клубно и национално ниво, не е изненадващо и че в Турция му викат Краля. Но дори най-страстните му поддръжници не смятаха, че бъдещето вещае нещо кой знае колко специално, след като договорът му с Бешикташ изтече през миналото лято. Името му бе свързвано с част от елита на Европа и преди, но сега, на тази възраст? Дори самият той не е ясно колко воля е давал на мечтите си за подобен трансфер.
Ходът си бе риск както за Лил, така и за самия Йълмаз. Ако "песовете" действаха по учебник, едва ли биха заменили 21-годишната си изгряваща звезда Виктор Осимхен, когото продадоха за 70 млн. евро на Наполи, с 35-годишен свободен агент с нулев опит в големите първенства.
Йълмаз също можеше да доиграе последните години от кариерата си на някое по-удобно място, на което щеше да печели повече и където изискванията към него нямаше да бъдат толкова големи. За щастие и на двете страни, трансферът се оказа изстрел право в десетката.
С треньора Кристоф Галтие и перфектно балансиран състав около себе си, който включва двама негови сънародници - помощника в атаката Юсуф Язъджъ и десния бек Зеки Челик, както и Джонатан Давид, Джонатан Бамба и Джонатан Иконе, бившето "Златно момче" Ренато Санчес, Свен Ботман и Жозе Фонте, Йълмаз успя да намери перфектен пристан в северната част на Франция, точно до границата с Белгия.
Въпреки че между януари и март отново бе извън строя заради мускулна травма, Йълмаз е един от най-важните футболисти в състава на Лил в борбата за титлата през този сезон. Турският нападател има 12 гола в 24 мача в Лига 1, като бележи средно на всеки 144 минути. В Лига Европа пък успя да забие два в общо 76 минути, разделени в четири влизания от пейката.
Последните два от тези 12 може да се окажат и най-важните. След като в предишния кръг допусна лека издънка, завършвайки наравно с Монпелие, а ПСЖ и Монако бяха взели своите мачове, Лил бе опрян до стената за визитата си на четвъртия Лион.
След само 35 минути "песовете" изоставаха с 0:2 на "Групама", но точно преди почивката Йълмаз върна едно попадение със страхотно изпълнение на пряк свободен удар, оставяйки вратаря на домакините Антони Лопеш тотално безпомощен. 15 минути след подновяването на играта турчинът се възползва от един грешен пас назад на Лукас Пакета и центрира към Джонатан Давид, който изравни, преди собственоръчно да изработи обрата пет минути преди края.
Йълмаз просто се намира във феноменална форма. В последната пауза за национални отбор вкара четири и за Турция, включително и феноменален хеттрик срещу Нидерландия. А головете му може да означават историческа титла за Лил след изиграването на последните четири кръга от сезона в Лига 1.
"Бурак е един от футболистите, които са свикнали да печелят трофеи - каза старши-треньорът Кристоф Галтие след обрата срещу Лион. - Минал е през големи отбори, виждаме го всеки ден в тренировките. Той е изцяло отдаден на борбата за титлата и бе основна движеща сила в този мач. Той реши двубоя.
Гледам какво се случва в Париж, Монако и Лион. Там също нападателите решават мачовете. Футболистите в предни позиции - те са тези, които ни спечелиха мача тази вечер."
За Лил домакинства на Ница и Сент Етиен и гостувания на Ланс и Анже. На хартия, "нарисувани" шампионски мачове за тима с най-добрата защита в лигата. Представянето на Йълмаз вдъхновява целия отбор към потенциалния подвиг, но ролята на желязната отбрана, може би, ще бъде тази, която ще спечели титлата.
Преднината на "песовете" пред ПСЖ е само точка, но ако спечелят всичките си мачове до края, ще бъдат сигурно шампиони. А и заслужени, защото в директна битка с трите си преследвача не допусна нито една загуба в тези шест двубоя, като по веднъж победи Париж, Лион и Монако и по веднъж завърши наравно срещу тях.
А когато става въпрос за Бурак, той е живото доказателство, че класата е вечна и че от време на време трансферните рискове се превръщат в златни попълнения, способни на неподозирани подвизи.
