Европейските квалификации вече чукат на вратата на българския национален отбор по баскетбол. Готови ли са нашите за второ поредно класиране на шампионат на Стария континент, след като вече нямаме Пини Гершон за треньор и Тодор Стойков за капитан?
Жребият за квалификациите бе благосклонен. Група с Полша, Белгия, Грузия и Португалия изглежда преодолима... стига сами да не си я направим трудна. Най-трудни ще са битките с Полша, които имат в състава си един доста класен играч - резервният център на Орландо Меджик Марчин Гортат. Другите три тима сме ги побеждавали нееднократно в контроли. Единственото познато име сред тях е звездата на Грузия - Заза Пачулия, тежко крило на Атланта Хоукс.
Много е важно да не се претоварва отбора с прекалено високи цели, за да могат играчите и треньорският щаб да си свършат спокойно работата. А не както беше преди две години. Не знам какво са очаквали родните капацитети, но тимът бе едва ли не бе разфасован след трите ни загуби на еврофиналите от Литва, Турция и Полша.
Нима някой е очаквал нещо повече срещу държави, в които се отделят огромни средства за баскетбол, а играчите им се състезават в НБА и водещи европейски клубове? Самото класиране в топ 16 на Стария континент за нас би трябвало да е успех. Сякаш забравихме белите петна от миналото, когато имаше дълги периоди, в които не можехме дори да помиришем участие на еврошампионат..
Новият наставник на тима е познато име. Росен Барчовски е последният български треньор извел националите до еврофинали, а още с идването си обяви мъжки: „Поемам цялата отговорност за представянето ни в квалификациите".
Много силно попълнение в щаба ни бе привличането на Светислав Пешич за консултант. Сърбинът е истинско светило в световния баскет, като има световна и две европейски титли като наставник на родината си. Идеята за привличането му е в близко бъдеще да бъде изградена единна методика за игра на националните ни гарнитури, за да става безболезнено преминаването на играчи от по-долната възрастова група в мъжкия тим. Нещо, от което и Пини Гершон силно наблягаше, че имаме нужда за успехи в дългосрочен план.
Съставът все още е в процес на избистряне, като процесът трябва да завърши до 2-ри август, когато започваме пресявките за Евробаскет 2011.
В разширения списък попаднаха двама американци, на които се разчита да вдигнат класата на тима. Центърът на Маруси Джаред Хоумън трябва да неутрализира дългогодишната ни слабост - липсата на силен и мощен играч в подкошието. Харесан от треньорското ръководство бе и гардът на испанския Кахасол Ърл Калоуей.
След оттеглянето на Тодор Стойков, за капитан бе избран Стефан Георгиев. Лидерската палка обаче трябва да поеме не Торо, а Филип Виденов, койтo от години се подвизава в чужбина (има мачове дори за гранда Реал Мадрид). Шанс да се изявят в приятелските срещи получиха Александър Груев, Атанас Радев, Павел Маринов, Крум Дойчинов и играещият в колежанското първенство на САЩ Веселин Филчев. На някои от тях вероятно ще се разчита и в квалификациите.
В подготовката, националите спечелиха два турнира - в Минск и Флоренция. Единственото ни (и то минимално) поражение в приятелските срещи е от Израел. В Италия, записахме победи за самочувствие над домакините и по-важното - над фаворита в нашата квалификационна група Полша. В двубоя с Македония се видя, че тимът има и характер, стигайки до обрат след голям точков пасив в началото.
Така че, поводи за оптимизъм има.
Особено, ако отборът се опази от скандали и играе задружно и със себераздаване. Само тогава ще са налице шансове за първо място в квалификациите и директна виза за финалите. Дай Боже! Този млад национален отбор заслужава кредит на доверие. Нека да го подкрепим и да му пожелаем успех по пътя към Литва.
