Когато преди 2 години и половина Джани Инфантино бе избран за президент на ФИФА, светът не просто очакваше, а беше убеден: футболът поема по нов път.
Такова чудо не се бе случвало: малко по-рано 17 от 24-те членове на Изпълнителния комитет на световната централа бяха отстранени, обвинени или направо хвърлени зад решетките заради корупция в грандиозни мащаби. Арестите срещу футболните барони бяха като в холивудски екшън - ФБР, белезници, качулки, специални операции... Сякаш под прицел бе картелът Меделин, а не аристокрацията в най-популярната игра.
Възцаряването на новия господар - симпатичен 45-годишен швейцарски функционер от италиански произход, владеещ свободно 6 езика, трябваше да е гаранция, че ФИФА иска да скъса с гнилото си минало, пропито от скандали, подкупи и мафиотски сделки. След мрачните епохи на Жоао Хавеланж и креатурата му Сеп Блатер, превърнали световната футболна централа в символ на задкулисието, Омертата трябваше да е победена. Случи ли се обаче?
В самото начало Инфантино остави впечатление на човек, на когото дори не му се вярва, че е допуснат до футболния трон.
Той бе победил сочения за фаворит Шейх Салман Ал Халифа, член на кралската фамилия на Бахрейн, чиято реч по време на конгреса прозвуча така, че властта му принадлежи по право. Край него Инфантино изглеждаше като превъзбуден студент, който трудно връзва вратовръзката си, камо ли е способен да ръководи империята ФИФА. За президентското място трябваше човек от мая, на когото да му отива да е обгрижван от емири, крале и премиери по цялото земно кълбо. Ето защо вотът за Джани изглеждаше шокиращ - включително и за самия него... Но само изглеждаше.
Първите съмнения, че доктор Джекил може да се окаже мистър Хайд се появиха само 3 месеца по-късно, когато изтече запис от конгреса на ФИФА в Мексико.
На него Инфантино горчиво и възмутено се оплакваше пред новоизбрания си 36-членен Борд, че годишната му заплата (около 2 милиона евро) била два пъти по-малка от тази на предшественика му Блатер. Според Джани това било "обидно".
Паралелно бе организирано активно мероприятие срещу шефа на Комисията по одит и вътрешен контрол към ФИФА Доменико Скала с цел последният да хвърли оставка. Скала бе архитектът на реформите в световната централа след грандиозния корупционен скандал, който яростно се противопоставяше на идеята Бордът на ФИФА да може да сменя по свое усмотрение шефовете на независимите комисии - един от ключовете за парирането на корупционните практики в световната централа. Скала бе прескочен и правилото бе прието, което доведе и до незабавната му оставка. "С това решение всички реформи отидоха по дяволите. Шефовете на ФИФА отново стават недосегаеми", каза Скала на прощаване.
Година по-късно Инфантино невъзмутимо цъфна на трибуната на Конгреса на ФИФА в Бахрейн, за да благодари на крал Хамад и сина му Шейх Насер Ал-Халифа за гостоприемството в "прекрасната" им страна.
А в същата тази прекрасна страна през 2011 г. режимът на Хамад окървави протестите срещу Арабската пролет и заплаши, че "вместо властта, ще паднат главите на онези, които смеят да протестират". Убитите бяха десетки.
Само два дни преди конгреса мандатите на двама от шефовете на Комисията по етика - швейцарския адвокат Корнел Борбели и на германския магистрат Ханс-Йоаким Екерт, не бяха подновени. А именно Борбели и Екерт бяха в дъното на разследването за корупция срещу Блатер и Платини. Но не само - дори през 2017 г. (доста след падането на предишните велможи) те продължаваха активно да работят върху стотици процедури за корупция по високите футболни етажи.
Оказа се, че две от разследванията им са срещу самия Инфантино - за предполагаемата му намеса в изборите за президент на Африканската футболна конфедерация през 2017 г. и за присвояване на част от средствата по собствената му президентска кампания. Освен на старата, Борбели и Екерт мътеха водата и на новата ФИФА, а това очевидно трябваше да спре.
След отстраняването им, повече нищо не се чу по споменатите казуси. Зад борда се оказа и уважаваният португалски магистрат Мигел Мадуро, който прекара само 8 месеца като шеф на Управителния комитет на ФИФА.
Според Мадуро, Инфантино му е оказвал натиск относно решението за отстраняване на Витали Мутко - тогавашният вицепремиер на Русия - от Борда на ФИФА.
Джани се опасявал, че махането на Мутко може да обтегне отношенията на световната централа с Русия в навечерието на Мондиал 2018. Въпреки това Мадуро и ръководеният от него Комитет настояха за отлъчването на Мутко, позовавайки се на правилата на самата ФИФА, според които членовете на Борда трябва да са политически неутрални фигури. Уволнението на Мадуро бе последвано от оставките на трима от членовете на Управителния комитет, хвърлени в знак на протест срещу действията на Инфантино.
По време на самата си реч на конгреса в Бахрейн, Инфантино се прояви в стил "Доналд Тръмп" - вместо да даде ясни и аргументирани доводи по скандалите с Борбели, Екерт и Мадуро, взе да громи "фалшивите новини" и "враговете на футбола". Впоследствие на пресконференцията повтори същото, отричайки всички обвинения. В абсолютна хармония с "най-добрите" практики от ерата "Блатер", Инфантино възкреси усещането за задкулисие, недосегаемост и безгранична алчност у хората, които управляват Красивата игра.
За капак на форума в Близкия изток бе потвърдено провеждането на световното първенство в Русия, чийто избор за домакин отприщи вълна от дипломатически скандали и провокира намесата на САЩ в бакиите на ФИФА.
Но дори да приемем, че за смяната на Русия вече бе късно, за Катар 2022 алиби нямаше.
Без значение, че става дума за страна в пустинята, вкопчена в безскрупулна битка за надмощие с всички свои съседи, в която човешките права са последна грижа на властите, а по строежите на новите стадиони продължават да умират десетки и стотици непалци и индийци, новият Борд утвърди и това домакинство. С което окончателно оформи тезата, че обещанията за дълбоки реформи и скъсване с корупционните практики са прах в очите.
Идеите за мащабно разширяване на географията на Световното клубно първенство, както и за основаването на световна Лига на нациите (по подобие на тази на УЕФА), лансирани по време на срещата на ФИФА в Богота през март т.г. също оставиха откровен политически вкус. Инфантино, който трябваше да е младият папа във футболната Ватикана, всъщност се оказа добър ученик на своите предшественици.
А това, което видяхме в официалните ложи по време на мондиала в Русия, просто бе познатата картинка - когато милионите са на масата, за ФИФА футболът отново е само бизнес.
