На един етап от миналия сезон, трудностите, изпитвани от Манчестър Юнайтед под ръководството на Дейвид Мойс, родиха шегата, че бедите на отбора са в резултат на смяната на професора (Сър Алекс) с обикновен учител по заместване.
Оценката за работата на Мойс можеше да звучи малко грубо, но резултатите и играта на отбора изобщо не помогнаха на мениджъра да опровергае безбройните си критици. Изход не се виждаше и в крайна сметка се стигна до неизбежното уволнение на бившия наставник на Евертън.
Едно от неоспоримите заключения от периода на Мойс на "Олд Трафорд" е, че футболистите така и не успяха да свикнат с методите му.
Шотландецът не се справи със задачата да мотивира играчите си и подобно на палав клас в час на учител по заместване те губеха интерес, а резултатите ставаха все по-лоши и по-лоши.
Но при Луис Ван Гаал промяната на манталитета в отбора е забележителна.
Ако Мойс бе обикновен заместник учител, то Ван Гаал е същински университетски професор, свикнал да се занимава с най-подготвените и дори да ги направи още по-добри.
Холандецът пое контрол над Юнайтед преди около две седмици, след като пропусна старта на предсезонната подготовка заради ангажиментите си с националния отбор на Холандия, който достигна до полуфинал на Мондиала.
Но промяната в лагера на отбора вече се чувства осезаемо - както в хотела, така и на терена по време на заниманията.
Играчите хем усещат новото начало, хем са захранени от здравословна доза страхопочитание към Ван Гаал. Бившият наставник на Аякс, Барселона и Байерн Мюнхен успя да събуди заспалия тигър и той е готов отново да преследва високите си цели.
Ропотът на Ван Гаал заради програмата на турнето и твърденията му, че някои от тренировките "не са били достатъчно добри" създават впечатление, че е човек, който трудно може да бъде напълно удовлетворен.
Но поведението му на терена противоречи на това впечатление.
62-годишният специалист насърчава футболистите си на висок глас и ги дарява с аплодисменти при всеки хубав пас или отиграване, без да взема предвид дали става въпрос за Уейн Рууни или Тайлър Блакет, които са на доста различни нива в йерархията.
Звездите откровено се възхищават на подхода на Ван Гаал и тренират с хъс и желание.
Преди година, по време на едноседмичния престой на Юнайтед в Сидни, няколко играчи скочиха на интензивността и физическите натоварвания, наложени от Мойс. Шотландецът бе убеден, че отборът може и трябва да подобри физическото си състояние.
Мениджърът пришпорваше футболистите с еднообразни занимания и те показаха признаци на умора още в първите кръгове.
Голямата разлика сега е, че Ван Гаал се фокусира върху техниката, тактиката и работата с топка.
"Тренирам мозъците на играчите си, а не краката им. Става въпрос за интелект", заяви холандецът в Денвър.
Ван Гаал иска от футболистите си да спират и обработват топката със слабия си крак, след което отново с него да отправят изстрел към вратата. Всичко се следи под лупа от мениджъра, Райън Гигс и холандските им помощници.
На някои все още им е доста трудно да прескочат летвата, която бе вдигната толкова високо от Луис Ван Гаал, за когото техниката значи много повече от физиката.
Първоначалният отговор на играчите бяха впечатляващите победи над ЛА Галакси и Рома, които сякаш подсказаха, че Мойс нито за момент не е бил на правия път като мениджър на Юнайтед.
Въпросът сега е докъде може да стигне възраждането на отбора в оставащото до началото на сезона време.
Първата голяма победа на Ван Гаал обаче е, че спечели съблекалнята. Мойс не влезе под кожата на футболистите нито за миг, а резултатите му бяха проекция на отровената атмосфера.
Той също така никога не се възползва от фактора страх, който се оказа важно оръжие на Ван Гаал и показа защо холандецът трябваше да бъде привлечен на "Олд Трафорд" още преди година.
