Пари Сен Жермен е заслужен победител в Шампионската лига за втора поредна година, но трябва да се отдаде заслуженото и на Арсенал.
"Артилеристите" затрудниха до краен предел най-качествения отбор в Европа и тактическият им план проработи през две трети от редовното време.
Арсенал направи каквото трябваше, за да не позволи на фаворита да покаже най-доброто от себе си - но в крайна сметка новият шампион на Англия остава с голяма празнина в трофейната си витрина, тъй като все още не е печелил европейската купа.
Жестоката битка до самия край се реши с дузпи и завърши с често срещан парадокс. Един от най-добрите в мача и през целия сезон за Арсенал Габриел Магаляеш направи фаталния пропуск от бялата точка с последния удар за кампанията.
Не е съвсем справедливо да се критикува който и да е за пропусната дузпа в такъв момент, но със сигурност "топчиите" ще съжаляват, че двама от изпълнителите им не успяха да уцелят вратата. И то срещу вратар като Матвей Сафонов, който изобщо не беше близо до това да спаси която и да е от дузпите. Всъщност руснакът не направи нито едно спасяване през целия двубой.
Развръзката в Будапеща илюстрира колко определящи могат да бъдат малките детайли във футбола. На Арсенал не достигнаха именно множество малки детайли и затова тимът напуска Шампионската лига с огромно разочарование, макар че беше толкова близо и не загуби нито един мач в турнира.
Срещу този състав на Пари Сен Жермен, който продължава да постига исторически неща, се налага да си почти перфектен.
Няма съмнение, че френският шампион надигра съперника си. Статистиката показва категорично предимство на ПСЖ с 19:5 удари към вратата, 72:28% притежание на топката, 11:3 корнери, 847:311 подавания.
Но финалът беше странен мач, в който ПСЖ така и не показа истинските си възможности, макар че имаше по-добрите шансове, а Арсенал се защитаваше отлично, но не създаде сериозно положение след като поведе в резултата.
От английския лагер ще изтъкнат претенциите си за дузпа за нарушение срещу Нони Мадуеке в първото продължение - дори това обаче не беше някаква чиста и безспорна ситуация, застрашаваща Сафонов.
Голямото съжаление на лондончани ще бъде, че не успяха да използват докрай предимството, което им предостави прекрасният гол на Кай Хаверц в седмата минута.
В продължение на над един час представянето в защита беше безупречно.
Арсенал затваряше перфектно пространствата и обезличи най-добрите футболисти на противника. Затова страховитата машина на Луис Енрике скърцаше и асовете на парижани не знаеха какво да правят.
Само че когато се изправяш срещу опоненти като Хвича Кварацхелия, трябва да си наясно, че на тях им е достатъчна само една възможност.
Кристиан Москера се справяше впечатляващо срещу грузинската звезда в продължение на 65 минути, но в решаващия епизод допусна Хвича да мине зад него, после действа импулсивно и го спъна.
Усман Дембеле изравни от отсъдената дузпа и това направи мача доста по-интересен и двуостър.
Финалът се превърна не само в тактически дуел, но и в техническо съревнование, а там ПСЖ е по-класният състав.
Французите оставаха донякъде нервни в отбрана и Артета със сигурност ще получи много критики, че не подходи по-смело, за да бъде тестван Сафонов.
Но е лесно да се каже, че ПСЖ се огъва при натиск, неимоверно по-трудно е такъв натиск да се осъществи срещу толкова способен и сработен отбор, който наказва почти всяка грешка.
С прагматичния си подход, Артета избра да разчита на най-силната страна на своя тим - играта в защита. Със сигурност и на него му се иска Арсенал да е по-силен в креативен и атакуващ план, но по една или друга причина, през сезона "артилеристите" не прогресираха в тези аспекти.
Вероятно през лятото те ще опитат да се подсилят с ляво крило и може би с още един централен нападател, но дори без тях за малко да спечелят и двата най-ценни трофея.
В настоящия си вид, Арсенал нямаше шанс при открито надиграване с ПСЖ и затова затвори мача и го сведе до дребните детайли.
Френският първенец не получаваше шанс да се разгърне и трябваше да се потруди максимално срещу добре подредения съперник.
Накрая по-активната, конструктивна и дръзка игра на Пари Сен Жермен все пак беше възнаградена.
Луис Енрике триумфира още веднъж заради културата, която изгради, и заради начина, по който разви фигури като Дембеле, за да ги превърне не в разглезени звезди, а в отборни играчи, готови да жертват всякакъв индивидуален блясък в името на общата цел.
Испанецът вече е печелил три пъти европейската купа и се изравни с легенди като Пеп Гуардиола, Зинедин Зидан и Боб Пейсли.
Пред него остава само Карло Анчелоти с петте спечелени Шампионски лиги.
Оттук нататък Енрике притежава всичко необходимо, за да се устреми към трети пореден успех в турнира и така да изравни онова постижение на Зидан с Реал Мадрид, което някога изглеждаше напълно немислимо.
А за Арсенал мечтата остава неосъществена и Артета ще опита да използва това като мотивация за следващия сезон.
Мениджърът и неговият отбор няма да станат любимци на неутралните фенове с този стил на игра - но вече се завърнаха на върха в Англия и продължават да се приближават все повече и до европейския връх.
