Дните, в които животът става немислим без климатик, наближават неумолимо. При температури отвън от 30 и нагоре градуса нито може да се работи нормално, нито да се спи без охлаждане.
Макар че у нас вече дори и у дома липсата на климатик е по-скоро изключение, отколкото правило, далеч не е задължително да прибягваме до него, особено ако не е крайно необходимо и не върлува гореща вълна, от която се цепи асфалтът.
Климатиците гълтат сериозно количество енергия, което освен за околната среда не е добре и за джоба.
Не всеки си пада по тях и защото изсушават въздуха, а ако уредът е настроен и на прекалено ниски градуси, при излизане навън има риск от шок за организма.
Как обаче можем ако не да избегнем, то поне да отложим момента, в който да пуснем машината? Как да се охлаждаме и пазим по-ниските температури в помещенията и без помощта на енергоемката машина?
Ясно е къде се намира отговорът на този въпрос - на юг, в страните, където е горещо от хилядолетия, и където се е налагало хората да оцеляват в жегата далеч преди появата на съвременните климатици.
Някои от решенията на места като Северна Африка и южните части на Гърция, Италия и Испания са неприложими, тъй като става дума за цялостно планиране и обща архитектура на населените места. Други обаче можем да заимстваме лесно.
Тесните, виещи се каменни улици в старите части на градовете в Южна Европа, които толкова очароват туристите, не целят да се пести място. Преди векове къщите са били строени близо една до друга, за да пазят сянка, достатъчна и за тесните улици, които така също остават запазени от директната слънчева светлина.
Строителството е ниско, което позволява на по-лекия топъл въздух да се разнася нагоре безпрепятствено, а по-долу, на улицата и на нивото на жилищата, да се задържа по-хладният. Част от сградите са с вътрешни дворове с фонтани.
Самите постройки са с дебели каменни стени и боядисани в бяло. Камъкът поема топлината по-бавно и осигурява изолация. Белият цвят отразява слънцето и също помага да се държи топлината му извън постройките.
Прозорците са малки, и съответно през тях навлиза както по-малко слънчева светлина, която затопля вътре, така и по-малко горещ въздух.
Това са елементи от строителството, върху които жител на голям град трудно може да влияе пряко. Южната архитектура обаче може да помогне и в жилището на всеки с някои свои детайли, както и с идеи от основните принципи на естественото охлаждане.
Един от най-важните детайли по сградите на юг са кокетните дървени капаци, толкова характерни за градовете в Испания и Италия.
Тяхната функция е именно да пазят от навлизането на слънчевите лъчи в помещенията и можем да ги заимстваме и у дома.
"Зелени заедно"......е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Ако прозорците имат щори или плътни завеси, те трябва да се използват максимално ефективно. Това означава да се проветри и направи течение рано сутрин, когато е най-хладно, и в помещенията да навлезе хладен въздух. Прозорците трябва да се затворят, а щори и завеси да се спуснат още докато навън е хладно, а не чак когато започне да става горещо.
След това те трябва да останат затворени през целия ден и да се отворят чак след залез и за през нощта, когато отново навън градусите са паднали. Ако се ползват завеси, оптималният цвят е светлият, а материята трябва да е плътна.
Ако обаче се върнем към капаците от Средиземноморието - те се поставят отвън, на фасадата на сградата и пред прозорците, а не вътре.
И това е съвсем умишлено - при преграда вътре слънчевите лъчи проникват без проблем през стъклото и внасят в помещенията топлина, дори и да има вътрешна "защита" под формата на щори и завеси.
За да се спре слънцето преди са е влязло през стъклото е най-добре да се ползват външни щори, ролетки или сенници. Ако това е трудно, може да се прибегне съм временни решения - чаршафи или кърпи, с които да се "затвори" прозорецът отвън. Както и при завесите, те трябва да са със светъл цвят, за да не се нагряват излишно.
Същото важи и за балконите - те могат ефективно да спират навлизането на топлина към стаите, особено ако са защитени със сенници.
Друга чаровна и кокетна особеност на старите градове по Средиземноморието са разкошните бугенвилии, глицинии, лози и бръшлян по фасадите. Тяхната функция е отново охлаждане - те правят сянка, спират директното нагряване на стените и охлаждат въздуха чрез изпарение на вода от листата.
Ако към това добавим и дървета като маслини и лимони по площадчета и улички, посланието е ясно - зеленината осигурява хлад.
У дома това може да се трансформира в много зеленина на балкона, плюс - по възможност - растения от външната страна на прозорците, най-вече увивни като бръшлян или лози и саксии на перваза.
Фонтаните и водата в тях - и по площадите, и във вътрешните дворове в южните градове, са още един разхлаждащ елемент, който можем да "заемем" у дома. Важно е обаче да се има предвид, че водата помага при горещо, но сухо време. При висока влажност - след дъжд или по морето например - от влажни чаршафи или дрехи няма особена полза, тъй като изпарението на влагата по тях се забавя.
В помещение с вентилатор мокра кърпа пред уреда подобрява усещането за прохлада. Подобен ефект има мокър чаршаф на балкона или пред прозорците, както и облечена намокрена дреха. Работа върши както влажна тениска, така и памучно шалче около врата или на главата.
Когато става дума за вода - леденият душ не е оптималният вариант, тъй като прекалено студената вода кара кръвоносните съдове да се свият и временно затруднява отдаването на топлина през кожата.
Обикновено след краткото облекчение усещането за жега се засилва.
Хидратацията е важна, тъй като в топло време човек се поти, за да се охлажда. Отново леденостудените напитки не са най-доброто решение, по-добре е да се заложи на хладки и понякога дори топли - те стимулират потенето и подпомагат терморегулацията.
Храната не бива да е тежка и мазна, защото това допълнително натоварва организма, който "гори" екстра енергия, за да храносмила и съответно отделя повече топлина. Диня, краставици, домати и кисело мляко неслучайно са лятна класика - те имат високо съдържание на вода.
Колкото до лютите и пикантни храни, които са обичайната диета на милиони хора в най-горещите точки на планетата - да, те стимулират потенето и могат да подпомогнат охлаждането. Но не чак до степен, че да е необходимо човек да се насилва да яде нещо, което не харесва.
И не, бирата не е решение. Тя по-скоро има ефект, който ще накара човек да посегне към дистанционното на климатика, защото вече не издържа.
-------
