Когато аржентинският вратар Вили Кабайеро срещне затруднения в кариерата си, винаги има един човек до него, който го мотивира да се изправи и да се бори.
И не става въпрос за мениджъра му в Манчестър Сити Пеп Гуардиола или за добрия му приятел и сънародник Пабло Сабалета, а за вдъхновяващата му дъщеря Гийермина.
Едва 3-годишна, Гийермина получава диагноза рак на ретината, засягащ и двете очи, и Кабайеро прекъсва кариерата си в Европа, докато докторите се борят да спасят зрението на дъщеря му.
За съжаление, тя губи едното си око, но докторите успяват да спасят другото и над 10 години по-късно Гийермина вече е здрава тийнейджърка, с която родителите й се гордеят.
Затова когато Вили Кабайеро е под напрежение в английския футбол, когато изпадне от състава или бива критикуван, той няма проблем да погледне нещата в перспектива. „Когато започвах, бях млад човек и много млад баща.
Трябваше да се преместим от Бока Хуниорс в Испания, за да започна нова кариера и не беше лесно, тъй като Бока в Аржентина е като Сити, Юнайтед или Челси тук.
Не е лесно да играеш за тези отбори, а като вратар е още по-трудно", спомня си 35-годишният страж.
„Когато се преместих, трябваше да започна във втора дивизия с Елче и в Испания това е много трудно, защото може да играеш добре и да записваш страхотни представяния, но никой не те гледа. За семейството ми беше трудно да се адаптира в нова страна, а дъщеря ми се оказа болна и светът ни се преобърна".
„Нейното лечение продължи пет години с химиотерапия в опит да се запазят и двете очи. Но се наложи докторът да направи операция и тя загуби едното око. След това трябваше да са много внимателни с другото око и отне дълъг период на лекарите, преди да кажат, че вече няма опасност - четири или пет години. "
„Напуснах Елче и се върнах в Аржентина през това време, за да съм със семейството си, кариерата ми трябваше да почака.
Семейството ми е щастливо сега и се радваме на дните си в Манчестър. Гийермина е щастлива и това е най-важното. Преди тя беше като жена ми Лусия, която не се интересува от футбол, но сега Гийермина харесва играта повече. Тя е на 14 и ме разпитва за всичко, свързано с футбола", радва се Кабайеро.
„Когато си част от отбор, понякога чуваш играчите да се оплакват за дреболии. Сигурен съм, че не е нужно някой да преминава през каквото преминахме ние, за да види живота по различен начин. Не е необходимо и не бих го пожелал на никого. Но животът ми беше такъв и затова съм много щастлив сега - семейството е най-важното, което имам".
Семейството на вратаря приъстваше на трибуните във финала за Купата на Лигата миналата година, когато Вили Кабайеро блесна в един от звездните си мигове - и спаси три дузпи, за да донесе трофея на Манчестър Сити.
„Беше емоционален ден, защото Гийермина беше там с другата ни дъщеря Итана. В миналото съм печелил трофеи с Бока и с националния отбор, но това беше първият път, когато постигнах нещо голямо за семейството си. И да спася три дузпи го направи много специално. Тогава имаше натиск върху (треньора) Мануел Пелегрини да смени вратаря и да заложи на титуляря Джо Харт във финала. Но когато той ми каза, че аз ще играя на „Уембли", защото играх във всички останали мачове от турнира, това ме накара да се чувствам още по-силен".
Кабайеро признава, че вечерта преди двубоя си е мислел, че семейството му заслужава възможността да бъде щастливо. „И тогава нещата завършиха по най-добрия възможен начин".
