Кака е един малкото представители на елитна група футболисти, печелили "Златната топка" (2007 г.), купата от Световното първенство (2002 г.) и трофея от Шампионската лига (2007 г.).
Кариерата на бразилския магьосник започва в Сао Паоло, след което премина през европейските колоси Милан и Реал Мадрид, за да може след това Кака отново да се завърне в Сао Паоло, а в края на 2017-а да окачи бутонките като играч на американския Орландо Сити.
В пространно интервю за Marca Кака сподели историята зад трансфера си от Милан в Реал, за това как кариерата е надминала дори най-смелите му фантазии.
Освен трите големи трофея, изброени по-горе, Кака стана шампион и с Милан, и с Реал, спечели купите и в Италия, и в Испания, като триумфира на Световното клубно първенство и за Суперкупата на УЕФА с "росонерите".
"Предпочитам да не говоря за времето в Реал. Ако получавах повече игрово време, мисля, че щях да се справя много по-добре. Но заради контузии и заради треньора, не бях постоянен. Но в Мадрид научих много и да се боря постоянно да давам най-доброто от себе си.
Имах очаквания, имах идея какво представлява Реал Мадрид, след като бях говорил с различни хора. Но размерът на клуба е много по-голям, отколкото някой може да го опише. Това трябва да се изпита. За добро или лошо, всичко, което се случва в Реал, е огромно.
По онова време Милан не продаваше никого. Продаваха само ако футболистът публично заяви, че иска да си тръгне. Първият подобен случай бе, когато Андрий Шевченко замина за Челси.
При мен беше малко по-различно. Милан беше готов да ме продаде още през януари 2009 г., когато Манчестър Сити имаше интерес към мен. Дойде оферта, Милан "отвори вратите си", но аз реших да остана.
След това Милан отново "отвори вратите си" и този път реших да си тръгна, защото имах възможността да играя в Реал Мадрид. Това беше единственият отбор, заради който бих напуснал Милан.
В края на сезона Флорентино се обади на Галиани и попита дали би продал Кака. Тогава се обадиха на баща ми и аз му казах "да", защото мечтаех да играя за Реал. Желанието ми да отида в Мадрид бе толкова голямо, че се съгласих на по-малка заплата, отколкото получавах Милан. И, разбира се, по-малка от тази, която ми предлагаха в Манчестър Сити.
Все още футболът не ми липсва. Когато взимах решението да се откажа, ходих да гледам мачове на Реал Мадрид и Милан, за да видя дали все още ми се играе футбол. Гледах Реал срещу Борусия Дортмунд. Мачът много ми хареса, но не почувствах, че искам да съм на терена. Същото се случи и в Милано. Сега съм в Бразилия с децата си и мисля да си почина малко, но имам планове да остана близо до футбола.
Не говоря като треньор, не това е водещото ми желание в момента. Спомням си един разговор със Зинедин Зидан, докато беше помощник на Жозе Моуриньо. Разказваше ми как след отказването си е имал възможност да се отпусне, да се наслаждава на децата си, на съпругата си. Но един ден почувствал, че му липсва мирисът на тревата.
Спомням си, че ми каза: "Събудих се един ден и усетих, че ми липсва мирисът на терена. В онзи ден реших, че трябва да се върна във футбола." След това започна курсове, който очевидно са го подготвили доста добре.
Постигнах повече, отколкото съм мечтал някога. Когато започнах, мечтата ми беше да играя за Сао Паоло и за националния отбор. Но стигнах много по-далеч. Когато погледна назад, кариерата ми изглежда доста впечатляваща.
Футболът изисква много саможертви. Още от 12-годишен започнах да спазвам график като на професионален играч. В петъците трябваше да се прибирам рано и да спя, защото на следващата сутрин имах мач. Приятелите ми излизаха, пътуваха, съботите и неделите им бяха свободни. Но не моите.
След това напуснах семейството си, за да отида първо в Сао Паоло, а след това и в Милано. Това са саможертви, които всеки избира дали да направи. Всеки сам трябва да избере пътя в живота си.
Футболът много се промени от времето, когато направих дебюта си. Когато започнах, физиката беше важна, но играехме повече като отбор. Сега всеки футболист си има персонален план. Всичко се развива на много по-висока скорост. Сега всеки може да победи всеки. Вече само талант не е достатъчен.
Всичко се промени - с телевизиите, социалните мрежи. Разбира се, и цените на футболистите. Сега се плаща доста повече. Вече е трудно да знаеш кой играч колко струва. В един момент аз бях третият най-скъп играч в света, а сега бих бил поредната сделка. Трансферите на Неймар и Коутиньо са нещо невероятно.
Надявам се Неймар да се възстанови възможно най-скоро и да го видя в най-добрата му форма на Световното първенство. Разбира се, че ПСЖ плати 222 млн. евро за него в опит да спечели Шампионската лига. В момента обаче той трябва да се концентрира върху възстановяването си, за да бъде готов за Световното първенство. След това дали с ПСЖ, или друг отбор, отново ще се бори за Шампионската лига.
От сегашния отбор на Реал много харесвам Марсело и Рамос. Тренирал съм и с двамата и знам, че винаги правят всичко по силите си, за да ти помогнат и да бъдеш възможно най-добър на терена. Много бих искал да можех да играя с Иско и Кроос. Обичам Иско. Каземиро е феномен. Много се радвам за него, защото той го заслужава.
Никога не съм си представял, че ще бъда най-добрият в света. Чувството, когато излезеш на сцената, за да вземеш "Златната топка", е невероятно. Футболът е най-популярният спорт в света, обичан от милиони, и точно те да те определят за най-добрият в света. Чувството е уникално - изпитваш гордост, щастие и благодарност към съотборниците си и треньорите.
Времето ми в Орландо ми показа много неща, особено в организационен план, как един клуб започва от нищото. Видях отблизо как функционира лигата, видях и как се строи стадион. Беше уникално изживяване.
