Паметен първи половин час на "Сантяго Бернабеу", в който се вихреше изумително бяло торнадо и точно когато противникът бе останал без подслон, търсейки подходяща молитва като панически опит за спасение, на небето се показа късче синева.
Даже един слънчев лъч, дошъл с великолепния фалц на Лео, предсказа отиващата си буря. Реал не се върна да пази резултата. Просто силите на домакините стигат за жесток ритъм по-малко от едно полувреме. Поне засега.
Кристиано пак вкара на Валдес, а голът му бе истински шедьовър, заради елегантната пета, с която елиминира слисания Пике. Същият онзи дългуч, който обича да показва ръката си, за да напомни за една „петица", шамаросала Моуриньо на "Камп Ноу" в първото му "ел класико". Сега, обаче, пръстите на едната ръка на каталунеца можеше да се окажат недостатъчни, за да отразят головете във вратата на Барса за първото полувреме. Ако, разбира се, Игуаин се казваше Рууд (ван Нистелрой) или поне Габриел (Омар Батистута). Само че Гонсало си е Гонсало и бележи толкова, колкото да го броят за нападател.
Като добавим и задължителната летаргия, в която е изпаднал Карим, да се чудиш защо Жозе на дрънна една жица на своя добър приятел Фърги. При шотландеца има един излишен и нелош номер 9...
Ди Мария и Йозил излязоха сред титулярите с по една рекламна брошура в джоба. На нея беше ликът на Модрич, а посланието красноречиво - трансферът на хърватина е крайно необходим. Играта на Анхел и Месут бе толкова сива, че после не беше трудно Лука да блесне, макар и за десетина минути на терена.
Нищо. Столичани все пак имаха своя герой снощи и той се казва Пепе. Безкомпромисен, бърз и достатъчно рутиниран, новият татко напомни колко важна част от дефанса на Мадрид липсваше в последните две срещи. И че вероятно към този момент бразилецът с португалски паспорт няма алтернатива сред съотборниците си.
А Барса можеше да изравни и да отнесе (за пореден път) трофея в Каталуния. Само че тимът на Тито не спира благородно да ръси подаръци. Веднъж ще е Виктор, после Масчерано, а от време на време и момчето на Шакира напомня за себе си. Всъщност онова, което футболните хора наричат защита, при каталунците липсва.
Липсва и Меси. Не онзи, който изпълни неописуемата парабола за 2:1. А Лионел, сновящ по целия терен и докарващ до лудост всяка изпречила се пред него отбрана. Вдъхновителят на нестандартните ходове сред халфовете на "блаугранас".
Мине не мине и някой от щаба на Барселона увери, че отборът не зависи от представянето на един свой футболист, бил той и аржентински гений. Изглежда обаче, че зависимостта между Лео и Барса е двустранна и много, много силна. Липсата на единия кара другия да страда. За радост на Икер, който в триминутното продължение на мача можеше да търси един снаряд от левия крак на Меси в мрежата, а не в трибуните.
В крайна сметка - всичко е добре, когато завършва добре. За Жозе. Португалецът счупи каръка да не побеждава в "класиката" у дома и достави „специална" триумфална вечер на мадридчани, а те и Флорентино Перес ще се молят тази вечер да не остане Единствена през сезона.
Да видим, интересното тепърва предстои.
