Големите гафове на бюрократите от УЕФА

Парите, търговията и политическите игри винаги са били най-важното нещо за костюмарите от централата в Швейцария. Вижте в галерията.

Да насъскаш Запад срещу Изток
През есента на 1968 г. политиката се намесва във футбола. След нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия и ликвидирането на „Пражката пролет”, шотландският Селтик изисква от УЕФА да извади отборите от Източна Европа от двата си турнира за Купата на европейските шампиони (КЕШ) и Купата на носителите на купи (КНК). Вместо да разграничат ясно политиката от футбола, в опитите си да угодят на всички, чиновниците в централата начело с президента й Густав Видеркер взимат витиевато решение. Според него отборите от страните във Варшавския договор трябва да играят отначало помежду си, а не както е отредил изтегленият по-рано жребий. И чак след това да излязат срещу представителите на Западна Европа. А още по-унизителното е, че на това второ теглене на жребия не са поканени представители на въпросните страни, в това число и председателят на БФФ Недялко Донски. Заради скудоумието например българският шампион Левски по принцип трябва да срещне Милан, но в крайна сметка е пратен да рита срещу унгарския Ференцварош. А в турнира за КНК Спартак (Сф) отначало се пада с французите от Бордо, но след като УЕФА тегли нов жребий, столичани трябва да играят с полския Гурник (Забже). В крайна сметка отборите от СССР, България, ГДР, Полша и Унгария обявяват бойкот и не участват. Най-интересното обаче е, че представителите на Чехословакия остават да играят в турнирите, а Слован (Братислава) дори печели този за КНК.

Газ в очите на футболистите
Може ли да се задушаваш, да ти сълзят очите, но да те принудят да играеш футбол? Да, ако зависи от УЕФА. На 12 юни 1980 г. стадион „Комунале” в Торино е арена на мача от европейското първенство между Англия и Белгия. В 26 минута Рей Уилкинс вдига британските запалянковци по трибуните с рядко красиво изпълнение между четирима защитника във вратата на знаменития Жан-Мари Пфаф. Малко след това обаче Ян Кулеманс изравнява. При гола за Белгия италианските трифози, присъстващи на стадиона, скачат на крака и се радват. Това разярява английските футболни хулигани от съседния сектор и на трибуните става жестоко сбиване. За да спрат побоищата, карабинерите пускат сълзотворен газ. Смърдящите облаци обаче отиват и на игрището. Футболистите се задушават, кашлят, бършат сълзи. Най-тежко е състоянието на английския вратар Рей Клемънс, чиято мрежа е точно пред размирния сектор. Разбира се, реферът Хайнз Алдингер от ФРГ спира играта, тъй като състезателите се нуждаят от медицинска помощ. Мениджърът на Англия Рон Гринууд настоява или мачът да бъде прекратен, или поне да се изчака повече време, докато футболистите влязат в кондиция. Но представителите на УЕФА нареждат на рефера да продължи играта само след пет минути. За повече няма време, тъй като по-късно вечерта е другият мач от групата между Испания и Италия. А телевизиите са платили щедро за правата за излъчване, и евентуално засичане на двете футболни срещи ще доведе до застъпване на рекламно време със съответните неустойки. Затова мачът бързо е подновен, независимо че има играчи, които не се чувстват добре. „До края зрението ми беше влошено”, казва вратарят Клемънс. Бедите на англичаните продължават и след почивката, когато гол на Тони Уудкок е отменен с крайно съмнителен сигнал за засада.

Кървавият финал на „Хейзел”
На 29 май 1985 г. се случва една от най-големите трагедии в историята на футбола. 39 запалянковци намират смъртта си в сблъсъците по трибуните на стадион „Хейзел” в Бюрксел, където трябва да се играе финалът за Купата на европейските шампиони между Ювентус и Ливърпул. Сред загиналите са 32-ма италианци, четирима белгийци, двама французи и гражданин на Северна Ирландия. Да проведеш футболна среща след такова масово убийство си е жив цинизъм. Но с аргумента, че ако мачът не се състои, ще стане още по-страшно, властите в Брюксел и УЕФА решават да се играе. Нещо повече – скриват от затворените в съблекалните футболисти от двата отбора истинските мащаби на трагедията и им казват, че смъртните случаи са само няколко. „Абсурдно беше да излезем, ако знаехме, че има 39 загинали. Казаха ни, че има само няколко смъртни случая”, свидетелства Мишел Платини в книгата си „Говорим за футбол”. Самият той си навлича гнева на европейската футболна общност, след като започва бурно да се радва при гола си от дузпа за Ювентус, донесъл победата с 1:0. Възмущението срещу УЕФА и нейният президент Жак Жорж е огромно. Не само заради решението да проведат финала, докато труповете на загиналите още не са изстинали в моргата. Централата прави гаф и с продажбата на билети, заради който трибуната в близост до хулиганите от Ливърпул се оказва пълна с италиански тифози.

Наказанието от Европа за футбола
Футболните управници от УЕФА дълго време се имаха за някакви свещени крави, преди да отнесат силен ритник от Европа през 1995 г. Няколко години по-рано самозабравилите се властелини от централата в Нион бяха предупредени, че футболът им не може да функционира по закони, различни от тези на Европейския съюз. Но ръководената от шведа Ленарт Йохансон централа така и не проумя, че е в неин интерес да преговаря с Брюксел. И че няма как да съществуват ограничения като например това за броя на чужденците във всеки отбор, след като на територията на съюза съществува изконния принцип за свободна циркулация на работна ръка. Само че в УЕФА си бяха въобразили, че техните нормативни уредби могат да бъдат над гражданското право и законите. Чувството за абсолютна мощ на чиновника зад бюрото в Нион, изолирал се в кабинета си, рухна с обявяването на присъдата „Босман” от Европейския съд в Люксембург. Това беше наказанието, което Европа друсна на футбола. Може и да звучи малко преувеличено, но оттогава ФИФА и УЕФА вече не са със статута на кралицата майка, който имаха преди това.

Игра с огъня на политиката
Бюрократите от УЕФА, както впрочем и тези във ФИФА, поначало обичат да си играят с огъня, когато става въпрос за влошени междудържавни отношения. Един мач между две враждуващи в политиката страни е много рейтингов и печеливш, макар и с риск за политическа криза. Така например още в квалификациите за Евро 2000 централата в Нион допусна на жребия отборите на Хърватия и Сърбия да се паднат в една квалификационна група. Но играта на футбол остана на заден план заради омразата между двете страни, датираща от войната в бивша Югославия. За да не остане по-назад, ФИФА също ги събра заедно в кампанията за място на световното първенство през 2014 г. И най-хубавата игра на света се изроди в грозна съседска омраза… Но това не беше достатъчно за господата от Нион, които допуснаха да има мачове между Сърбия и Албания в квалификациите за Евро 2016. И то при положение, че отношенията между Белград и Тирана са изключително обтегнати във връзка с Косово. Вечерта на 14 октомври 2014 г. остана като една от най-злополучните в новата история на футбола, когато над стадион „Партизан” в Белград беше пуснат да лети дрон, от който се вееше знамето на Велика Албания. Това стана точно преди края на първото полувреме, а двата отбора се сбиха на терена. Английският рефер Марк Аткинсън се видя принуден да прекрати мача. А на ответния мач сръбските футболисти бяха погнати с камъни още от летището в Тирана. Но от УЕФА дори не счетоха за нужно да се извинят за това, че са събрали отборите на двете враждуващи страни в една група. И то при положение, че все пак имат такава практика по отношение на Азербайджан и Армения.

За никого не е тайна, че във футболна Европа се е намърдала една бюрокрация, много по-ужасна дори от онази в Брюксел. Чиновниците от централата в Нион съвсем се изложиха с действията си около мача между Борусия (Дортмунд) и Монако от Шампионската лига.

По думите на треньора на германския тим Томас Тухел, никой от УЕФА дори не си е направил труда да го пита как са футболистите му след опита за бомбен атентат срещу отбора, в състояние ли са да играят.

От Швейцария просто свели решението си, взето някъде из канцелариите, че мачът ще се проведе 24 часа по-късно.

Нищо, че играчите на Борусия все още бяха под стреса от бомбената атака, която очевидно е имала за цел да ги избие до един. Нищо, че техният съотборник Марк Бартра лежеше ранен в болницата…

„Получихме текстово съобщение от УЕФА, че трябва да играем мача си с Монако днес. Някой си в Швейцария решил, че трябва да се появим на терена 24 часа след всичко това!", недоволстваше Томас Тухел след двубоя, загубен от неговия тим с 2:3.

Но за чиновниците в УЕФА подобни изцепки далеч не са новост. Парите, търговията и политическите игри винаги са били най-важното нещо за костюмарите от централата в Швейцария.

В галерията ви показваме други от големите гафове на бюрокрацията в УЕФА.