Ще затъне ли испанският спорт?

20 години след Олимпиадата в Барселона постиженията на испанските спортисти успяха да впечатлят света, но дали сега рецесията няма да сложи края на тази златна ера?

За Алберто Салас, една от звездите на испанския волейбол, ежедневието е доста по-различно от това, за което сме чували при скъпоплатените спортисти, особено, когато става въпрос за футболистите. Тук липсват бързите коли, скъпите и луксозни апартаменти, целият блясък на големите пари.

При него най-сериозно присъства тракторът. Точно така, Алберто става в 6,30 часа сутринта, след което излиза с трактора на полето, нивите са на баща му, работи до 4,30 часа следобед, след което отива в клуба си - Нумансия, за да направи тричасова тежка тренировка

„Нося си обеда на полето и се храня там, преди да отида на тренировка", обяснява Салас, който има 70 мача за Испания. И неговата история се среща твърде често в т.нар. „Златна ера на спорта" в Испания, която започна с Олимпиадата в Барселона през 1992.

За тези 20 години Испания спечели 104 от общо 130-те си златни олимпийски медали, два пъти европейската титла по футбол и веднъж световната, както и още много победи в Тур де Франс, в тениса, мотоциклетизма и дори Формула 1, където Фернандо Алонсо е два пъти световен шампион.

По-рано този месец министър-председателят на Испания Мариано Рахой заяви следното: „Спортът е една от най-силните страни на родината и фундаментален елемент от запазената марка Испания". С други думи, същото като това, което пишеше на популярните фланелки от миналата година: „Аз съм испанец, в кой спорт искаш да те бия?"

Но заради рецесията блясъкът на спортните успехи на Испания започва да помръква. И признаците за това стават все повече. Салас, както и още няколко не толкова големи спортни звезди разкриха това през ноември пред вестник Marca.

„Аз съм професионален спортист, но трябва да помагам в семейния бизнес. Освен това, вече мисля сериозно за това с какво ще се занимавам в бъдеще", обясни Салас. Той слиза от трактора само когато му предстои много важен мач на следващия ден или пък атмосферните условия не позволяват да се работи на полето.

Може би е нормално да се случва нещо подобно в спортове, които не са особено популярни - като волейбола или фехтовката. Но дори и във футбола, краля на спортовете в Испания, мрачните времена настъпват. Водещият испански учен, който работи по въпросите на икономиката и спорта - професор Хосе Мария Гей де Либана от университета в Барселона, открои точно това през есента.

В петия си пореден годишен доклад за финансите в испанския футбол, професорът предрече, че ако нещата не се оправят испанският елитен футбол ще изкара още „четири-пет години, най-много". Доскоро се смяташе, че в следващите 10 години във футбола няма да има промени или сътресения. Според професора, ако се случи нещо подобно, то ще означава смърт за целия испански футбол.

Това може би ви звучи странно. Според изследването на Deloitte, за седма поредна година Реал (Мадрид) е клубът с най-големи приходи в света, а №2 е Барселона.

Според Deloitte, Реал има ръст с 41 милиона евро до 480 милиона евро годишни приходи, а при Барселона увеличението е с 13%, до 450 милиона евро. И двата клуба регистрират увеличение на приходите си с почти 200 милиона евро за последните пет години, което е отчетено като „впечатляващо постижение".

Освен това, дълговете на Реал и Барселона намаляват. От мадридския клуб обявиха, че дългът им се е стопил от 169,7 милиона евро на 124,7 милиона евро, а за последните две години дългът на каталунците е намалял от 420 на 320 милиона евро.

И точно тук добрите новини свършват. В класирането на Deloitte, носещо името Money League, е намерил място само още един испански клуб - на 19-а позиция е Валенсия с приход, равняващ се на една четвърт от този на Реал - 116 милиона евро. Търговските приходи на Валенсия са спаднали за една година с 5%, до 22,9 милиона евро, което е най-слабото постижение сред всички клубове в класацията.

Според Deloitte, присъствието на Валенсия „подчертава важността на участието в Шампионската лига, както и поляризацията в приходите на клубовете в Испания." Следва и предупреждението: „Трудностите, които изпита клубът при намирането на спонсори са същите като при всички други отбори в Испания, с изключение на Реал и Барселона."

И това е много внимателен изказ. Един от най-опитните спортни журналисти в Испания обяснява, че като изключим „двата големи клуба", всички други елитни отбори имат финансови трудности - общите им дългове достигат 3,4 милиарда евро, а фалитът и последвалия банкрут са ежедневна заплаха за голяма част от тях. Последният клуб, който се оказа в сериозни трудности е бившият шампион Депортиво (Ла Коруня), който дължи над 40 милиона евро за данъци.

От 2015 година нататък нещата ще станат още по-сериозни - тогава ще бъде прекратено действието на т.нар. „Закон Бекъм", който осигурява по-ниско данъчно облагане на големите спортни звезди в Испания. Сега доходите им се облагат с 24% данък общ доход, а от 2015 този процент ще скочи на 52. Това естествено, ще натовари бюджетите на клубовете и допълнително ще насочи още играчи към Барселона и Реал, които обаче също ще имат трудности с този проблем.

Има и още нещо - средната посещаемост на мачове през 2012 е спаднала до 70% от капацитета на стадионите в Ла Лига. Данните все още не са официално потвърдени, но са реални. Това е с около 20% по-ниско в сравнение с посещаемостта в Англия и Германия.

Цените на билетите са едната причина за отлива на публиката. И все пак, през април изследване показа, че в Испания е най-скъпо да ходиш на мач - средно 53 евро, което е непосилна цена за голяма част от испанците, които имат сериозни икономически проблеми.

Другите спортове в Испания също имат финансови трудности. Съвсем скоро отделните федерации ще научат с колко точно ще им бъде намалена държавната субсидия, но сигурното е, че свиването на бюджета ще е с поне една трета. Предишното намаление беше 49 милиона евро, а министърът на спорта Мигел Карденал обяви, че тренировъчните центрове за елитен спорт ще получат бюджет, който е намален с 28%.

„Това е национален проблем - заяви президентът на федерацията по колоездене Хосе Луис Лопес Серон, чиято субсидия е намалена с 50%. - Ние сме наясно каква е ситуацията в Испания. Как да искаме пари от държавата като виждаме в какво състояние е Испания, когато няма пари за училища и болници?

„Ние все още разполагаме с много школи по колоездене за деца. Но когато те започнат да растат, заради икономическата ситуация, ние не можем да им осигурим развитие - те трябва да карат в по-сериозни отбори, да участват в по-големи състезания, просто нямат бъдеще."

„Очаквах през 2016 да е „моята" Олимпиада, но не мисля, че ще мога да се състезавам там - обясни през ноември шампионът на Испания по фехтовка Мариус Алварадо. - Елитният спорт ще е достъпен само за богатите, само за тези, които могат да си го позволят."

В други спортове, в които има повече пари, като голфа, положението е малко по-добро, но само донякъде. Според журналиста Давид Дуран, от началото на рецесията в Испания през 2008, там са били закрити неочаквано малко голф игрища, а в страната общият им брой е около 500. Но е налице друга притеснителна тенденция - пет от седемтте испански топ турнири по голф, част от Европейската верига, вече са минало - изчезването им е факт от 2011 досега.

„Тези турнири сериозно зависеха от държавното или регионалното финансиране - обяснява Дуран. - Сега обаче икономическото положение на местните власти е толкова лошо, че те съкратиха парите за голфа без дори да се замислят. Ако сега отидете в някой голф клуб, ще видите, че той още работи, но не е същото. За първи път от 1990 насам броят на голфърите намаля - при това с 16 000 през 2012. Клубовете се опитват да спрат този срив със специални оферти. В моя клуб в Севиля, от понеделник до сряда можеш да играеш срещу 10 евро, което е почти без пари. Ако продължим още една или две години така и клубовете ще започнат да затварят врати."

Проблемите с спорта са важни за испанците, които са запалени на тази тема, а в Испания излизат цели четири спортни ежедневници. Самият премиер Рахой е спортен фен и дори отнесе сериозни критики през юни, след като замина по спешност за Полша, за да гледа първия мач на Испания на Евро 2012, точно в разгара на дебатите за спасяването на затъналите испански банки.

И не на последно място, не трябва да пропускаме т.нар. „Каталунска заплаха".

Става въпрос за следното - сепаратисткото движение в Каталуня може да се окаже още една сериозна заплаха за статута на Испания на европейска супер сила в спорта. Наскоро националният отбор на Каталуня игра контрола с Нигерия, в състава му присъстваха пет от играчите, спечелили световната титла за Испания и седем, които са играли на едно от последните две европейски първенства. Доста добро постижение за провинция, в която живее едва 16% от населението на Испания.

Преди рецесията имаше десет такива регионални „национални" отбори - от Андалусия на юг до Арагон на север. Те бяха създадени с идеята да дадат шанс на местни таланти, които да блеснат на голямата футболна сцена. Сега оцелелите от тези отбори са само два - на Каталуня и на Страната на баските, двете области, където сепаратистките настроения са най-силни.

В последните години приносът на каталунците към футболните успехи на Испания е неоспорим. Представете си как ще изглежда националния отбор без Сеск Фабрегас, Карлес Пуйол, Жорди Алба и Шави.

Това, естествено няма да се случи веднага. Независимостта на Каталуня - тема, по която звездите на Барселона не говорят - трябва да се пребори с много препятствия по пътя си - през 2014 ще има референдум и ако той е успешен, то тогава трябва да се чака и международно признание. Мнението на властта в Мадрид е, че такъв референдум ще е незаконен и т.н. Ако все пак Каталуня се пребори за независимостта си, то това ще е факт след 2020 година, така че е рано да се каже как това политическо усложнение ще се отрази на спорта.

Новините

Най-четените