Жозе Моуриньо влезе в игра на кодове - вече посочва грешките на съдиите в минути...
Методите на португалеца не могат да спрат да забавляват широката публика, но на ръководните фактори във Висшата лига не им е до смях.
А и неусетно т.нар. от самия него Специален, взе да преминава граници, които в английския футбол се считат за свещени.
Моуриньо си позволи да каже за Ашли Барнс от Бърнли: "Този играч, ако той изобщо е играч, трябваше да е под душа в 31-вата минута..."
Жозе, не така. Да обидиш някой от смелия тим на Бърнли, че не е футболист, издава лош вкус. Не искаш да те помислим за човек, който не умее да губи, нали?
Хронологията: Челси не успя да бие Бърнли (1:1) и изпусна две точки в битката за титлата. И за седми път през сезона (от който са минали седем месеца) Жозе изригна срещу съдиите.
Всички останали мениджъри заедно събират толкова оплаквания от грешни отсъждания.
Да, в мача имаше спорни моменти, като например - Неманя Матич бе правилно изгонен, но червен картон трябваше да има и за Ашли Барнс, който го изрита много грубо и сърбинът отвърна с удар без топка.
Да, Челси можеше да получи дузпа в една ситуация, но бе най-малкото спорно.
Но, хайде стига, Жозе. Такива неща се случват всяка седмица и вероятно на всеки стадион по света. Приемай ги малко по-ларж.
Да не би конкурентите ти да получават червен килим от реферски отсъждания все в тяхна полза?
Но това е "окопната тактика" на Жозе, в която капсулира отбора си и му създава психика на "сам срещу всички", за да го настърви двойно за победи и титли. Понякога работи, понякога - не съвсем.
В Интер след един мач с Милан, в който бяха изгонени двама играчи на Моу, той направи циркове, нападна рефера Талиявенто и наговори куп обиди за цялото съсловие на съдиите в Италия.
Предупредиха го от съдийската централа - внимавай, не може от един мач да вадиш аргументи за война с арбитрите.
Талиявенто свири пак на Интер месеци по-късно и бе "започнат" от първата минута. Накрая Жозе се направи на окован с белезници - театър пред освирепелите фенове на Интер, за да покаже колко е онеправдан.
Малка подробност е, че същата година неговия отбор изпревари Рома за титлата в края на сезона с 2 т., като в последните 4 кръга съдиите на няколко пъти сбъркаха фатално за римляните, които водеха в класирането.
Е, това Жозе не го видя...
В Реал се случваха същите неща. Наслушахме се на водопади от обвинения как съдиите толерирали Барселона (а в Испания е сложно да се разграничи толерансът към двата колоса), стигна се и до причакване на един съдия - Тейшейра Витиенес, на паркинга, след като той "бе ограбил" Реал в дербито.
Ето такава е тактиката на Моу.
В Англия неговите футболисти никога не са виновни, дори когато симулират (3 пъти в един мач срещу Хъл). Тогава той не е видял нищо нередно, въпреки че го питат за инцидентите изрично.
Не видя и как Бране Иванович удра и опитва да хапе съперник при 1:0 над Евертън миналия кръг. Тогава също мина границата, като демонстративно прекрати интервюто за BBC, запитан за случката.
Пропусна да коментира (макар пак да го питаха) неотсъдената дузпа на "Анфийлд" за Ливърпул в края на мача, когато Гари Кейхил спря с ръка удар към вратата. Даже заплаши пак да напусне интервюто, ако го питат за този инцидент.
Но оплака горчиво една, две или три дузпи, неотсъдени за Челси срещу същия съперник в реванша от полуфиналите за Купата на лигата.
Такъв си е Жозе - вижда това, което му изнася.
Но все повече съдии, съперници (особено след неуважителното отношение към Бърнли и Ашли Барнс) и фенове не понасят държането му.
Окопната война и тактиката на антогонизъм срещу всички може да се харесва само на привържениците на неговия отбор. Останалите намират все по-малко аргументи да им бъде симпатичен този португалски ексцентрик, който промени футбола през новия век.
Успешен - да. Тактик - ясно. Но все пак човек трябва да бъде и джентълмен в играта, която е създадена да радва света.
