Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Петият финал Интер - Рома за последните шест години

Уесли Снайдер и Марко Касети във въздушен двубой в последната среща между Интер и Рома за първенство, завършила 2:1 за "вълците" Снимка: BGNES
Уесли Снайдер и Марко Касети във въздушен двубой в последната среща между Интер и Рома за първенство, завършила 2:1 за "вълците"

Предстоящият финал за Купата на Италия отново противопоставя отборите на Интер и Рома, които ще спорят за ценния трофей за пети път в последните шест години - един уникален случай в историята на турнира. Досегашната равносметка показва абсолютно равенство, като Интер триумфира последователно през 2005 и 2006 г., а Рома се реваншира подобаващо през 2007 и 2008 г. (Само през 2009 г. финалният сблъсък беше друг: Лацио - Сампдория, 6:5 след дузпи).

Съперничеството между двата тима започна през 2005 г., когато Интер спечели купата след две победи. В Рим нерадзурите надделяха с 2:0 благодарение на вълшебния си бразилски стрелец Адриано, който реализира и двата гола само в разстояние на пет минути. На реванша домакините не си даваха много зор и се задоволиха с минимална победа след гола на бившия играч на Рома Синиша Михайлович.

И следващата година превъзходството на интеристите не подлежеше на съмнение. Макар и служебни шампиони, този факт им даваше и необходимото самочувствие. На първия мач в Рим Крус откри за гостите оше в началото, а Мансини (по-късно той премина в Интер) само спаси столичани от загуба. На „Джузепе Меаца" обаче нищо не бе в състояние на спре устремения към трофея милански отбор, който с голове на Камбиасо, Крус и Мартинс буквално обезсърчи римляните, които се отчетоха само с почетно попадение.

Двете последователни загуби на финала явно бяха настроили Рома за реванш. През 2007 г. отново столичани бяха домакини в първата среща, но тя нямаше нищо общо с тези от предходните две години. Щурмът започна с гол на Тоти още в първата минута и не спря до самия край на мача. В 16-ата минута домакините вече водеха с 3:0, а миланци просто не знаеха къде се намират. И въпреки че Креспо успя да върне един гол, канонадата продължи до 5:1, когато отново Креспо намали разликата. Последния „пирон в ковчега" на Интер заби Панучи минута преди края - 6:2 за Рома. При този аванс едва ли някой се съмняваше в крайния успех на Рома. Нулевото равенство през първото полувреме в Милано още повече подсили тези настроения. Все пак след почивката Креспо и Крус накараха някои да повярват, че може да стане чудо. Романистите обаче не допуснаха подобен срам и малко преди края Перота вкара гола на успокоението - Рома най-накрая спечели купата.

През 2008 г. вече се игра само един мач, като на стадио „Олимпико" отборът на Лучано Спалети надделя над тима на Роберто Манчини с 2:1. Мексес и Перота дадоха солиден аванс на римляните, докато Пеле само намали за интеристите.

Така досегашната равносметка между двата отбора е 2:2 след 2:0 за Интер. Кой от двата отбора ще наруши статуквото? Спалети вече е в Зенит, докато Манчини - в Манчестър Сити. Сега треньорската битка ще бъде между Клаудио Раниери (Рома) и Жозе Моуриньо (Интер), като от последния финал преди две години са настъпили съществени изменения и в съставите. До момента Рома има спечелени 9 купи на Италия (изравнен рекорд с Ювентус), докато Интер има едва 5 трофея, като до 2005 г. те бяха само 3.

По ирония на съдбата двата отбора водят непримирима битка и за шампионската титла на Италия, като два кръга преди края на надпреварата Интер има преднина от две точки пред своя най-сериозен опонент. Твърде интересен бе развоят на този шампионат на Италия. И докато първенецът Интер поведе колоната още в самото начало, никой не очакваше, че Рома ще се намеси толкова сериозно в битката за „скудетото".

Двата отбора се срещнаха през есента в ХII кръг и мачът в Милано завърши 1:1. Въпреки това след него Интер бе на първо място с 28 точки, докато Рома имаше 14 точки и заемаше... 14-ото място в класирането. Ако тогава някой бе предположил, че Рома може да стане шампион, със сигурност биха го обявили за луд. Римляните се решиха на отчаян ход и на мястото на Лучано Спалети бе назначен Клаудио Раниери. Въпреки това след ХV кръг Рома бе на десето място на 14 точки зад Интер. След ХХIII кръг Интер водеше на 10 точки от Милан и на 11 от Рома.

Впоследствие обаче "нерадзурите" регистрираха една неприятна серия от равенства като гости на Фиорентина, Палермо, Наполи и Парма, допълнени и от загуба срещу Катания. В този период пък „вълците" не допуснаха загуба и постепенно наваксаха изоставането си от челото. И докато се смяташе, че Милан ще оспорва титлата на Интер, Рома неочаквано излезе с едни гърди напред като опитен лекоатлет на дълги разстояния.

Седем кръга преди края в директния двубой в Рим домакините надделяха с 2:1, доближиха се на една точка зад Интер и подадоха сериозна заявка за титлата. Де Роси откри за Рома и въпреки че Милито изравни, малко по-късно Тони даде победата на новия си отбор. Пет кръга преди края Рома за първи път излезе начело на класирането. И когато се очакваше да задържи аванса си, три кръга преди края най-неочаквано се препъна у дома с 1:2 от Сампдория. Тоти откри за римляните, но два гола на Пацини потопиха „Олимпико" в скръб.

Сега Интер води с две точки и е твърде вероятно за пети пореден път да триумфира като шампион, като ще се стреми и към уникален требъл. Ако обаче двата отбора завършат с равен брой точки, съгласно регламента в италианския шампионат, те ще се срещнат в допълнителен бараж да излъчване на първенеца. Досега в историята това се е случвало само веднъж - през 1964 г. Болоня победи Интер с 2:0 в Рим и спечели титлата. А това бе великият Интер на Хеленио Херера, който само седмица преди това бе завоювал първата си шампионска купа на Европа...

 

Най-четените