Преди 6 години Левски мечтаеше единствено да оцелее. Сега отново е на върха в България и мечтае за европейско бъдеще.
"Синият" клуб окончателно слага край на най-тежкия период в своята вековна история със спечелването на жадуваната 27-а шампионска титла.
Триумфът е най-сладкият възможен за привържениците, защото те изстрадаха толкова много, за да доживеят до него.
В малко по-далечни времена изстрадаха автогола на Везалов и абсурдно изпуснатата титла, както и редица срамни отпадания от евротурнирите.
После изстрадаха унижението с разнасянето на акциите от Сашо Диков и джиросването им на Бойко Борисов.
Изстрадаха осмото място в Първа лига, мизерстването на ръба на фалита и злорадстването, че опциите са поставяне на "тире" или изчезване от футболната карта.
Когато Левски беше на косъм да фалира, публиката събираше огромни суми за погасяване на задълженията към НАП и показа, че в най-тежките моменти е способна да подкрепя най-силно.
Сега няма как да бъдат отнети заслугите на всички, допринесли за триумфа през последните години - а след феновете, на първо място в този списък трябва да стои името на Наско Сираков.
Великият бивш голмайстор все още има много критици сред левскарската общност и банерът "Сираков - вън" продължава да виси във всеки мач на "Герена".
Но обичан и мразен, Сираков устоя. Пое отговорността в най-трудния момент и преведе Левски от ръба на фалита до завръщането на върха в българския футбол.
И както никой не може да оспори успехите му като футболист и директор, така и никой не може да постави под съмнение неговата главна роля през изминалите шест години.
Наложи му се да мине през разрива с фаворита на "синята" публика Станимир Стоилов, през унижението с мнимия кандидат-купувач Джо Диксън, през конфликта с "Левски на левскарите" и какво ли още не.
Но така и не се отклони от задачата не просто да спаси клуба, а и отново да изгради силен Левски, който да се цели първото място.
През историческия сезон 2025/26 задачата е изпълнена. Левски не просто е спасен, а е отново шампион след 16 години пауза.
Именно "сините" остават в историята като отбора, прекратил безпрецедентната за българския футбол 14-годишна хегемония на Лудогорец.
През изминалите 14 години на няколко пъти ЦСКА беше близо до това да детронира Лудогорец, но винаги нещо не достигаше.
"Червените" разполагаха с финансова сигурност и можеха постепенно да изградят шампионски състав, но така и не го направиха. Направи го Левски - със значително по-малък, но по-добре управляван бюджет.
Разбира се, това се дължи и на шокиращо слабия сезон, който разградчани изиграха.
Но се дължи и на постоянството и устойчивостта на този състав на Левски, ръководен от Хулио Веласкес.
Критиците ще изтъкнат липсата на класа при "сините" в редица аспекти, но никой не може да твърди, че на отбора му липсва характер.
През целия сезон Левски се изправяше веднага след грешна стъпка и никога не допусна две поредни загуби. Слаби мачове имаше, но не и траен срив - Веласкес не го допусна.
Когато треньорът пристигна на "Герена" в началото на 2025 г., мнозина побързаха да го нарочат за "испанско менте".
Скептицизмът лесно може да се обясни с многото чуждестранни треньори, които минаха през родните грандове без да оставят следа.
Но Веласкес бързо показа какво представлява като треньор и като човек. Работлив, страстен, отдаден, тактически зрял, той пренесе тези свои качества върху целия състав.
Само след няколко месеца работа успя да обедини футболистите и ги мотивира да играят за него и да повярват, че свалянето на Лудогорец от трона е възможно.
Хулио Веласкес надмина всички очаквания, но привличането му отново е заслуга на ръководството.
Сираков, Даниел Боримиров и останалите силни фигури на "Герена" се спряха на правилния треньор и го подкрепиха с изключително премерена и разумна селекция.
В отбора няма големи звезди и абсурдни разходи за тях, но има широчина на състава с достатъчно опции на всяка позиция.
И титлата беше спечелена не заради индивидуалната класа на няколко конкретни фигури, а заради оформянето на сплотен колектив от равностойни футболисти.
Днес голямата мечта вече е реалност, но добрите новини за феновете изобщо не свършват дотук.
Левски се сдоби с нов собственик в лицето на Атанас Бостанджиев, финансовото бъдеще е осигурено и предстои изграждането на модерен нов стадион.
Направо звучи твърде хубаво, за да е истина, особено за публика, която се е наслушала на празни обещания през годините.
Но каквото и да се случи оттук нататък, Левски от 2025/26 остава в историята като отбора, променил хода на събитията в родното първенство.
Лудогорец вече не е непоклатимият шампион, който задушава в хватката си целия български футбол.
А едно цяло поколение левскари за пръв път ще види любимците си със златни медали - и през следващите десетилетия ще разказва на по-младите през какво са преминали "сините", за да стигнат дотук.
