1929 година бе доста бурна за Англия.
Консерваторите спечелиха изборите, но липсата на решително мнозинство ги накара да се откажат от управление и предизвикаха нови избори.
Борсата в Лондон се срина, подобно на случващото се на "Уолстрийт".
В Манчестър откриха първото голямо межнудародно летище извън Лондон, а през месец май "кукумявките" от Шефийлд Уензди станаха шампиони по футбол с 1 точка пред втория.
Страхотна битка беше и Лестър, "лисиците", останаха след шампиона.
Това второ място е най-доброто класиране в историята на клуба, а тя вече наброява 131 години.
Днес Лестър, един симпатичен отбор от супермодерния си нов стадион "Кинг Пауър" с италианския си мениджър Клаудио Раниери води във Висшата лига - най-интересното, но и най-комерсиално футболно състезание в света.
А нещата някога бяха съвсем различни и "лисиците" бяха световно неизвестни симпатяги от схлупеното английско стадионче "Филбърт Стрийт".
Гордън Бенкс бе първата им голяма звезда.
През 1966-а вратарят стана световен шампион с Англия точно като играч на Лестър.
Светът го знае със спасяването след удара с глава на Пеле в Мексико през 1970-а. Но вероятно и един процент от хората, гледали това невероятно изпълнение, не знаят на кой тим е пазил в Англия големият Бенкс.
През 1984-а Гари Линекер спечели голмайсторската надпревара в елита пак с екипа на "лисиците".
После стана голмайстор на световното в Мексико през 1986-а, игра в Барселона, вкара десетки голове за Англия и се превърна в звезда.
Тръгна обаче от Лестър.
За 131 лета съществуване Лестър вдигна три купи на Лигата, две от които в изключително успешната ера на Мартин О'Нийл като мениджър в края на XX век.
Останалото... Типична история на един среден, че дори и направо казано мъничък клуб за английските стандарти.
През 80-те и 90-те години, когато клубът се задържаше в елита (само 48 сезона там за 131 лета), понякога гледахме мачове от "Филбърт Стрийт".
Топката често летеше и излизаше над трибуната срещу камерите, толкова ниска, че сякаш от околните блокчета гледаха мачовете без пари.
Романтичното място за футбол бе заменено с модерен нов стадион през 2002-ра, като името му се смени от един спонсор на друг.
Първо арената бе кръстена на Walkers - популярна марка чипсове и храни, а днес се именува King Power.
Така се казва концернът, собственик на Лестър Сити днес.
Тайландската компания върти по 1,9 милиарда долара годишен оборот от огромната си верига безмитни магазини.
Днес се чувства на върха на света, както нейният Лестър е сензационно в заглавията и на върха на коледното дърво във Висшата лига.Как се случи това?
Как този невзрачен клуб със стадион, на който топката често прескачаше трибуната, атакува висини, запазени за мегабогатите отбори от Манчестър и Лондон?
Тайната се крие не само в здравите крака на нахакания нападател Джейми Варди или магията на алжирското чудо Риад Марес.
Може би е някъде из помещенията на новия стадион, където Шийла Кент пере екипите на играчите вече 40 години.
Правила го е в стария "Филбърт Стрийт", ръководи процеса и на новия стадион.
"Пропуснах 2 домакински мача за тези четири десетилетия - разказва Шийла. - Нашият клуб е великопелен, едно семейство. Днес духът е по-различен от всякога. Клаудио е прекрасен човек, всяка сутрин почуква на вратата ми и казва "здрасти", преди да седне в офиса си на мениджър.
Носи ни шоколади, когато се връща от Италия. Отнася се към всеки в клуба като към свой приятел, а и играчите го правят. Тук няма звезди. Всички обичаме "лисиците" и работим заедно за успеха на клуба."
Найджъл Пиърсън, мениджърът на тима до лятото, го изведе обратно във Висшата лига и спаси от изпадане миналия сезон.
Тръгна си със скандал, забъркан от играчи в Тайланд по време на ваканцията им. Трима от тях, включително синът на Пиърсън - Джон, снимаха с телефон секс видео с местни момичета, като на записите се чуха и расистки подмятания.
За Англия, разбира се, това си е новина от първите страници. Шефовете бяха недоволни от имиджа на клуба, мениджърът защити играчите..
И Пиърсън си тръгна, въпреки че феновете искаха да остане.
Никой не знаеше какво да очаква от Раниери - италианският мислител, който никога не успява да спечели титлата.
Първият мениджър на Челси в ерата на Роман Абрамович превърна отбора в сплотена банда, която се дава никому.
"Те тичат повече от останалите и са гладни за голове и победи - анализира големият Линекер, който е един от символните играчи на клуба. - Имат солидна отбрана, опит и зрялост, както и мотивацията да докажат, че успехите не се купуват с пари.
Раниери явно също усеща, че това е моментът да ни докаже колко сме бъркали, когато го отписвахме преди години при напускането на Челси."
И така на 131 години, Лестър най-накрая се опитва да се мери с големите.
Постижението от 1929-а изглежда достижимо отново.Скромните "лисици", някога от "Филбърт Стрийт", а днес от "Кинг Пауър", могат да сторят сензация №1 в историята на английския футбол.
Никога в ерата на огромните пари - новия век - в битката за титлата не се е намесвал тим извън двата от Манчестър, Челси, Арсенал и Ливърпул.
При условие, че такъв тим води с няколко точки аванс на Коледа този сезон, може би е дошло времето за бунт на малките.
Лестър го оглави, а светът съвсем открито се забавлява и стиска палци на "лисиците".
