Кени Далглиш е най-успешният играещ мениджър, въпреки че остава на поста само два сезона. Назначен в трагичните дни след "Хейзел" (1985 г.), Кени извежда Ливърпул до първия в историята дубъл - титла и Купа на ФА, като вкарва решителния шампионски гол при гостуването на Челси. След 1987-а остава само мениджър и носи още две титли на Ливърпул. Последните засега за клуба.
Снимка: getty images
Никола Анелка едва ли е очевиден избор за треньор... Кариерата му бе изпълнена със скандали с наставници, кратки престои и честа смяна на отборите. Ходът на Мумбай изглежда по-скоро рекламен, тъй като французинът няма никакъв опит като треньор.
Глен Ходъл започна сложната работа на играещ мениджър в Суиндън, който изкачи в първа дивизия (елита, преди да приеме името Висша лига). Ходъл вкара във финалния плейоф на "Уембли". След един сезон в първа дивизия пое Челси, пак като играещ мениджър. И го изведе на финал за Купата на ФА, загубен от Манчестър Юнайтед. Стана първият от тримата поредни играещи мениджъри в Челси през 90-те.
Снимка: Getty Images
Рууд Гулит наследи Глен Ходъл в Челси през 1996-а, като стана втори пореден играещ мениджър на клуба. Холандецът бе невероятно популярен на "Стамфорд Бридж" сред играчите и феновете. Под негово ръководство Челси взе Купата на ФА през 1997-а, първи трофей в Англия от 26 години! Но месеци по-късно Гулит си тръгна заради спорове с боса на клуба Кен Бейтс.
Джанлука Виали бе играещ мениджър на Челси от първите дни на 1998-а (след Гулит) до края на май 1999-а и спечели три трофея. Тимът му победи Щутгарт на финала на КНК, взе и Купата на лигата, както и Суперкупата на Европа, надделявайки над Реал. През сезона 1998-99 г. воденият от италианеца отбор завърши трети във Висшата лига - най-добро постижение дотогава за Челси.
Джон Тошак - големият нападател на Ливърпул от 70-те стана играещ мениджър на четвъртодивизионния Суонси през 1978 г., когато бе едва на 28. Уелският таран изведе клуба до две последователни промоции, като вкара решителни голове по пътя към тях. През 1981 г. стори чудото и качи Суонси за първи път в Първа дивизия, а и задържа там тима 2 сезона.
Греъм Сунес има противоречива кариера като мениджър в Ливърпул и Галатасарай, но като играещ треньор на Рейнджърс бе в стихията си. За 4 пълни сезона от 1986-а до 1990 г. спечели четири титли на Шотландия, 1 купа на страната и 4 купи на Лигата. Идол за запалянковците. Ерата му в Рейнджърс е считана за начало на революцията във футбола в Шотландия, като за първи път тимовете от Глазгоу се обръщат и към звезди от Европа за трансфери.
Пол Гаскойн... ето това е история! През 2004-а Газа реши да стане играещ мениджър на Бостън Юнайтед, който бе на дъното на четвърта дивизия. Но изкара там само 2 месеца, като влезе в игра четири пъти. Това бе времето на залез за Гаскойн, който повече не игра футбол. И едва ли някога ще опита пак в мениджърския бизнес.
Атилио Ломбардо - италианският чаровник, който вееше буйните си коси по английските терени. Когато Стив Копъл пое ролята на спортен директор в Кристъл Палас през 1997-а, той назначи най-опитния играч за играещ мениджър. В края на сезона Палас на Ломбардо изпадна, а целите му бяха да е в първата десетка...
Снимка: Getty Images
Ромарио бе изненадващо назначение във Вашку да Гама през есента на 2007-а, когато отборът бе в тотална криза. Сам се отказа от поста през първите месеци на 2008-а, като се върна на терена, но вече само като играч. В края на сезона се отказа от футбола, за да се върне отново за 4 мача година по-късно. Конфликтен и труден характер като футболист, Ромарио бе странен избор да е треньор. Затова избра политиката, където е успешен депутат.
Гордън Стракън - той води пет години (1996-2001) Ковънтри и го задържаше на ръба на бръснача във Висшата лига с някои чудеса в края на всеки сезон. Само през първите 18 месеца бе играещ мениджър, като влизаше в игра рядко, основно в мачове като домакин. Сам усети, че да съчетава двете дейности не е лесно. Сега е селекционер на Шотландия.
Снимка: Getty Images
Стюърт Пиърс пое най-трудната задача във футбола - да спаси Нотингам от изпадане през 1996-а, когато отборът бе... неспасяем на дъното на Висшата лига. Е, все пак щеше да е добре да посочи вратар в стартовите 11, а забрави да го направи за първия си мач, оставяйки Марк Кросли резерва. Добре, че играчите му подсказаха преди да подаде тимовия лист към съдиите. Шегата настрана, след това направи нелоша кариера като мениджър, включително на младежите на Англия.
Пол Инс бе за кратко играещ мениджър на Макълсфийлд в края на кариерата си (2006-2007), но не успя да убеди нито себе си, нито играчите си, че е в кондиция да е на терена. Като мениджър имаше добри дни, но в момента е без работа.
Райън Гигс води Манчестър Юнайтед в четири мача като играещ мениджър в края на сезон 2013-2014 г., като постигна 2 победи, реми и загуба. Легендарното крило призна, че за тези дни не е спал, като напрежението от това да си мениджър на Юнайтед го е надвило. Сега е асистент на Луис ван Гаал и постепенно навлиза в професията.
Гари Макалистър се завърна в Ковънтри през 2002 г., след като изкара два великолепни сезона в Ливърпул на стари години. Легендата обаче не успя да тръгне силно в мениджърската професия, тъй като това бяха месеците, в които съпругата му се бореше с рак и Гари очевидно се разкъсваше между дома и стадиона. Напусна по лични причини в началото на 2004-а, за да е по-близо до семейството.
Снимка: getty images
Едгар Давидс е последният, който опита трудната мисия играещ мениджър в английския футбол. И се провали...
Той пое Барнет в четвърта дивизия през есента на 2012-а, като в края на сезона отборът изпадна от футболната лига и отиде в Конференцията. Давидс остана на поста, като взе №1 за следващия сезон, въпреки че не е вратар. И получи 8 жълти и 3 червени картона в първите 10 мача от сезона, преди да се откаже от футбола.
Снимка: Getty Images
Някогашният вратар на Англия и Ливърпул Дейвид Джеймс бe игращ треньор на индийския Керала за 5 месеца, като през първия сезон като такъв в странната Супер лига завърши четвърти. Странна, защото първенството е от 14 кръга... Джеймс пусна 11 гола в тези мачове и класира отбора си сравнително добре. Но не остана на поста и се завърна в Англия, където се занимава със собствен бизнес.