Поза, завой към Русия, отстояване на национален суверенитет или нещо друго - реакциите спрямо решението на кабинета на Румен Радев да спре доставките на оръжия за Украйна у нас варират много, докато в чужбина все още са по-скоро пасивни по темата.
Подобни действия от българското правителство наистина звучат спорно в общата картинка на усложнената геополитическа обстановка, но истината е, че 1) подобно нещо беше очаквано, и 2) на практика нещата не се променят кой знае колко в сравнение с началото на този кабинет.
Украйна излезе с доста премерена с позиция по темата, в която откровено заяви, че и в момента страната не получава безвъзмездна военна помощ от България, но двете държави "осъществяват сътрудничество в отбранителната сфера на търговска основа, което е изгодно и за двете страни".
Помощта пада, сделките остават
Самият министър на отбраната Димитър Стоянов вече призна, че решението на правителството засяга предоставянето на военна помощ, а не доставките на нови оръжия и боеприпаси, произведени от българските оръжейни заводи.
Той обясни и схемата, по която досега се е случвало предоставянето на оборудване за Украйна - първо от Киев са давали заявка за нещата, които искат от българските власти, и при възможност ние сме откликвали.
Стоянов уточни, че откакто той е начело на ведомството, подобни заявки от украинска страна не са били получавани.
Така че, както можеше и да се очаква, сделките ще продължат да се случват по план. Все пак за последните няколко години общият обем на тези сделки са донесли милиарди евро печалба.
Въпросът е какво послание носи един подобен ход и какви ефекти може да доведе той след себе си.
Как изглежда военната помощ за Украйна досега
До момента по този начин страната ни е изпратила 13 пакета с военна помощ, пренесени по въздух и по жп линии.
В тях попадат поне 110 бронетранспортьора (БТР), десетки 122 мм самоходни артилерийски установки "Гвоздика" и други артилерийски средства от наличностите на Българската армия..
Също така страната ни даде и пакет от неизправни, дефектирали или неремонтопригодни ракети за противовъздушните системи С-300, които Украйна прие, за да ги използва за резервни части или за рециклиране в нейни заводи.
В пакетите с помощ досега имаше също така леко оръжие (автомати, пистолети и картечници от резервите), стрелкови патрони с калибър 5.56х45 мм (НАТО стандарта) и други видове армейски муниции с отпаднала необходимост, каски, бронежилетки, медицински комплекти и други.
Според публикуваните отчети, първите пакети се подготвят след решението на Народното събрание в края на 2022 г., а последният от тях е окомплектован през февруари 2026 г.
Безвъзмездна помощ, но срещу облаги
Ключов момент в случая е, че макар това да е помощ за Украйна, тя не може да се нарече безвъзмездна.
България получава финансови и материални компенсации в замяна на официалната безвъзмездна военна помощ за Украйна, като доставките не са чисто дарение за сметка на българския бюджет.
За всяко официално изпратено оръжие или боеприпас от наличностите на Българската армия (включително танкове Т-72 и САУ "Гвоздика"), Министерството на отбраната подава заявления за възстановяване на разходите, като по този начин страната ни е получила стотици милиони евро компенсации.
Също така в замяна на геополитическата си ангажираност и предоставянето на съветско оборудване, България получи достъп до грантове и преки финансови средства от правителството на САЩ по линия на програмата за Чуждестранно военно финансиране (FMF).
Тези средства спомагат за реализирането на мащабните проекти за превъоръжаване, включително придобиването на модерните бойни машини Stryker, изграждането на нови трикоординатни 3D радари (съвместно с Франция) и нови брегови противокорабни ракетни комплекси от САЩ.
Помощта е временна, бизнесът остава
Според експертите обаче България ще продължи да доставя оръжия на Украйна, но по вече установени сделки - преки и през трети държави.
Анализаторът и създател на журнала за актуални военни конфликти De Re Militari Руслан Трад посочва, че именно по този начин идва и голяма част от българската подкрепа за каузата на Киев.
"По данни от годишния доклад за контрол на износа на оръжие за 2024 г., например, общият износ и трансфер на отбранителни продукти от България достига 2,83 млрд. евро с ръст от 1,3 млрд. за само година. От тях директно за Украйна са реализирани доставки на стойност 156,3 млн. евро, въпреки издадени разрешения за над 1 млрд. евро. Ако включим индиректните доставки от 2022-2023 г. чрез трети страни, оценката е, че само за тази фаза България е доставила оръжия за над 1 млрд. долара", коментира той за Webcafe.
По думите му за 2024 г. и 2025 г. България официално е изпращала за Украйна противотанкови ракети, бронирани машини, минохвъргачки, зенитни оръдия, гаубици и пехотно въоръжение. По данни на регистъра на ООН (UNROCA) за 2025 г. са предадени и 22 танка Т-72, 50 зенитни установки ЗУ-2, 100 картечници, 100 ръчни гранатомета ATGL-L2 и 3000 гранатомета Bulspike.
А общата стойност на изнесеното за Украйна (директно и индиректно) за целия период от 2022 г. насам вероятно надхвърля 5 млрд. лева, по данни от парламентарни изказвания. Трад отчита обаче, че тази сума може да е много по-консервативна от реалната, тъй като различни медийни разследвания показват значително по-голям мащаб на сделките.
По-важен е сигналът - но към кого е той
Поне към момента международната реакция за решението на българските власти е доста обрано - липсват коментари от партньорите в НАТО, както и от Украйна, като причината за това според Руслан Трад е дипломатическа предпазливост, а не липса на интерес.
Той изтъква, че още с изборния успех на Румен Радев анализаторите са очаквали известно геополитическото изместване на България, тъй като настоящият премиер е известен с "проруската си" и "неутрална" позиция.
Според него този сигнал, който правителството сега дава, не е насочен толкова за външна употреба, колкото към собствения електорат на премиера.
"Решението не е военно, а политическо - то произтича от идеологическата ориентация на правителството, а не от обективна военна оценка. Позоваването на "справедлив мир, определен от двете страни" е риторично, тъй като не адресира нито условията на подобен мир, нито как той би бил постигнат без натиск върху Русия. Димитър Стоянов поставя ЕС в ролята на неутрален медиатор, но сам признава, че ЕС е подкрепял Украйна, с което де факто подкопава собствения си аргумент. Мотивите са насочени предимно към вътрешна аудитория, а не към международната общност", посочва анализаторът.
А керванът си върви...
Министърът на отбраната така или иначе неколкократно подчерта, че той отговаря за отбраната, а не за производството и търговията с оръжия. Подобно твърдение е ясен знак, че това, което вече съществува като изградена мрежа и носи постъпления за хазната, няма да бъде пипано.
Спирането на военната помощ за Украйна, заедно с коментарите на министър Стоянов обаче няма да останат незабелязани.
И колкото и той да твърди, че нищо в отношението на България към съюзниците ѝ не се променя, няма как подобен ход да не бъде приет като знак за резервираност и по-голяма отдалеченост от партньорите - пореден опит за една разкрачена външна политика, която всячески се стреми да не заема страна.
Липсващата българската помощ за Украйна няма да е фактор, който ще преобърне войната, каквото и да говорят от правителството.
Междувременно идеята за преговори и постигане на мир, лансирана от премиера Радев и министър Стоянов, е най-добре да се лансира най-вече пред Москва, където упорито продължават да отказват да преговарят, ако не се изпълнят всичките им искания към Киев (които доста доближават пълната капитулация).
Въпросът в крайна сметка е кога и българското правителство ще осъзнае това и ще престане да се държи като Троянски кон.
